Съществуват различни видове страх – от безобидния „доста се страхувам от тази възможност“ до пълен, почти парализиращ ужас. Между тях стои паниката, която може да изпитваме и по няколко пъти на ден, спомняйки си за последиците от неща, които или сме или не сме направили. Понякога една дума, място или дори миризма могат да предизвикат страх. Страхът се крие под много маски и най-често срещаните от тях са:
- тръпки на очакване
- чувство на смайване и вцепенение
- усещане за унищожителен страх
- фобии от различни видове, например хидрофобия /страх от вода/
- тревога или притеснение
- срам
- надежда
- омраза
Много от нашите страхове са скрити под други страхове, с които ни е по-лесно да се справяме. Нека разгледаме следният случай при един психотерапевт: Една жена казва, че е било нужно само да чуе думата „пенсия“ по радиото или по телевизията, за да се почувства разтревожена и да изключи апарата. На моменти се срамувала, че няма пенсия и искала да не чува за тези неща. Казва на терапевта, че това е причината поради която се страхувала, понеже тогава щяла да остане без пари. След това прибавя замислено: “ Може би не съм си правила вноски за пенсия, понеже се страхувам да остарея и искам да отрека това.“
Когато терапевтът я попитал, какво означава за нея остаряването, тя след доста колебания отговаря: Загуба на власт, красота, сили, здраве, и чувството, че неизбежно ще умра.“ Когато най-после, приема, че някои ден ще умре /дотолкова, колкото всеки от нас може да приеме този труден и несмилаем факт/, тя вече не се страхувала от споменаването на думата „пенсия“. Страхът от смъртта бил парализирал способността й да взема нужните решения.
По подобен начин много фобии, са маскирани страхове. Най-често срещаните са агорафобия /страх от излизане на открито/, клаустрофобия /страх от затворени пространства, както и страхът от летене, паяци, змии и тъмнина. На някой етап от живота си ние започваме да свързваме дадено нещо със страха от най-лошото нещо, за което можем да се сетим. Както вече казахме, при всеки човек то е различно, но обикновено включва страх от живота или страх от смъртта.
Действителната фобия е само символичен израз на крайния страх. Някои терапевти използват десенсибилизационни техники за свикване с обекта на страха. Лечението е успешно, тъй като насърчава човек да скъса връзката между конкретния си страх и по-големия страх, който той замаскира.
Изправянето срещу страха отнема от неговата сила. Следващата стъпка /която често се пропуска в този вид лечение/ е заниманията с екзистенциалния страх.
Страхът дава много физически отражения. Сред тях са сърцебиенето, прималяването под лъжичката, жестокото главоболие, треперенето, изпотяването и тн.
Страхът е много полезен при наличие на физическа заплаха, например когато бягаме от разярен бик в полето. Страхът ни пришпорва към действие – да бягаме бързо или да прескочим оградата. В миналото когато, ежедневието е било изпълнено с повече опасности, нашите предци е трябвало или да бягат от опасната ситуация, или да се борят за живота си. Изправянето пред физически опасна ситуация е означавало нужда от допълнителни хормони, за да може човекът да бяга бързо или да е по-силен в битката. Тези хормони забавят много от нормалните процеси в организма, като например храносмилането, за да ни позволят да използваме максимума от енергията си и да се справим със заплахата. Реакцията ни към опасността се нарича синдром „бий се или бягай“.
Проблема е, че макар този синдро да е нещо чудесно и животоспасяващо при физическа опасност, при психологическа – той омаломощава. Когато заплахата не е физическа, този синдром е неподходящ и ние оставаме с огромно количество силни хормони в тялото си. Тези хормони ни карат да усещаме паника и страхът се превръща в повтарящ се цикъл.
/Очаквайте нашата статия: „Начини да се освободим физически от цикъла на страха“
Център за Психология и Психотерапия
46total visits,3visits today