Агресията има много форми – обиди, недоволства, претенции, гняв, страхове и др. И общо взето, ако човек живее и действа, неръководейки се от безусловната любов, то той живее, чрез някакъв вид агресия. И колкото повече агресия има в него, толкова повече той живее в дисхармония с Вселената и живота. И следователно, толкова повече се усеща противодействието от страна на Вселената и живота по отношение на този човек.
Има много хора, които все са недоволни от нещо. Те често виждат източника на проблемите си в другите хора, в случайно създалите се ситуации и тн., постоянно критикуват нещо или някого, като по този начин още повече влошават съдбата си. И колкото повече в мислите и речта на такива хора има „емоционална жар“, толкова повече те активизират енергията на саморазрушението. Но нима наличието на подобни хора, ни дава право да внасяме агресия в този свят?
От друга страна, колкото човек е по-развит духовно, толкова повече благодарност излъчва той. Защото, разбира се, че вътрешната настройка, която притежава, влияе върху създаването на различни ситуации и привлича определени хора. Той разбира, че всичко, което става с него на този свят, е предназначено само за Висшето му благо – пречистване на съзнанието и развитие на любовта към света като цяло. Един от показателите, че една личност е духовно издигната, е този, че от нея не излизат претенции и критика, а по-скоро благодарност и прошка.
Има и хора, които сами усещат, че притежават много натрупана агресия в душата си, но вместо да потърсят помощ и съвет, тъкмо обратното, озлобяват се още повече и агресират при най-малките поводи или дори без такива. За свое собствено успокоение, те често заявяват: „А другите по-добри ли са?“ Сложно е да си в присъствието на такива хора. Доста е трудно продължително време да общуваш с тях, колкото и прекрасно да изглеждат външно и колкото и широко да се усмихват понякога.
Има един основен източник за пораждащата се агресия в нас, а именно невъзможността ни да живеем чрез Безусловната любов. Ето, един лесен начин да проверим себе си по този повод – ако сме способни да обичаме, ако можем да изпитваме съчувствие и състрадание към човек, когото не харесваме, това означава, че агресията, ще стои далеч от нас, няма да я усещаме, провокираме и създаваме. И колкото по-малко зависим от отношението на света към нас, толкова повече сме способни да обичаме. А ако живеем чрез любовта – то всички наоколо получават едно огромно благо, дори ако понякога правим нещо, което се отличава от принципите и морала на заобикалящите ни хора.
Всички се стремят да избягат от самотата, причиняваща толкова много болка и да намерят щастие в личните си взаимоотношения. Ние сме свикнали да се причисляваме към някаква група или да се обвързваме с определени хора, а други да смятаме за врагове. Любовта е състояние на пълнота, на огромна вътрешна сила, на пълно удовлетворение и изобилие, излизащо извън рамките на отношенията ни. Най-важните въпроси, които трябва да си задаваме са: “ Как да дарявам любов?“, вместо “ Къде мога да намеря любовта?“, защото е очевидно, че ако се стремим да даряваме любов, тя задължително ще дойде при нас, защото в такова състояние ние възприемаме любовта като нещо изначално присъщо ни.
Личните отношения, които имаме, ни носят толкова проблеми, само защото не ни достига истинска безкористна любов. Ние търсим да открием в отношенията си с близките чувство, което можем да получим само чрез отношения изпълнени с безусловна и безкористна обич и посвещение.
Център за Психология и Психотерапия
438total visits,10visits today