Съществен признак на това заболяване е психичната и телесна зависимост съчетана най-често с придружаващи или последващи го заболявания. След един по-продължителен период на средна алкохолна употреба много хора не са в състояние да се задоволяват с такова количество или да го намалят, а са принудени да го повишат или поддържат в твърде високи количества. Така пиещият се превръща постепенно в алкохолно болен, в алкохолик, който бива увреден от алкохола и телесно, и душевно, както и в своето социално положение. Злоупотребата с алкохол не води непременно до алкохолизъм, но е стъпка към него.
Тя се проявява чрез:
– повишена употреба в сравнение със социокултуровите норми;
– пиене целящо само съответното въздействие;
– пиене при неподходящи случаи – кормуване, работно място и други;
– ранни и яснодоловими телесни и психични промени – състояния на опиване;
Зависимост от алкохола
Алкохолно болните са в състояние на зависимост както телесно така и душевно. Психичната зависимост се разкрива в непреодолимо влечение за доставяне на алкохол с цел отстраняване на неприятните усещания и създаване на наслада. Телесната зависимост се откроява преди всичко с абстинентни прояви: треперене, потене, вътрешно неспокойство, учестен пулс, нервност и др. Те настъпват с изчезването на въздействието на алкохола. В тежките случаи може да се стигне до абстинентен делир. Загубата на себевладеене е типичен белег на алкохолната зависимост. Засегнатият не е вече в състояние да прекъсне пиенето след първата глътка. Загубата на себевладеенето се характеризира с невъзможност да се прекъсне започнатото пиене. Диагностицирането на заболяването е трудно в предстадия и ранния стадий и то може да бъде извършено само от психолог, психотерапевт и психиатър.
Алкохолната болест протича в 3 фази:
1. Продромна: мислене за алкохол, тайно и жадно пиене, поява на празнина в паметта, виновностови чувства, отбягване на разговори за алкохола, склонност към търсене на оправдание и омаловажаване, първи социални трудности, преувеличена и показна сигурност в себе си, раздразнителност.
2. Критична фаза: кратки абстинентни периоди, трайни виновностови чувства, склонност към отдръпване и занемаряване на приятелства и семейство, тайно запасяване с алкохол, често неявяване на работа, чести опивания, тежки социални усложения /например загуба на работа/, себесъжаление и бягство от действителността, загуба на интереси, постоянно мислене за алкохол, еднообразно и намалено хранене, снижено или липсващо либидо, пиене заедно с лица от по-нисък обществен слой.
3. Хронична фаза: появява се сутрешно пиене, абстинентни признаци, бърз разпад на етичните ценностови норми, дълги опивания, смущения в запаметяването и конфабулации, понякога смутено ориентиране, снижена поносимост към алкохола, психомоторни нарушения и начални телесни увреди, пиене по принуда, изразена поява на страхове и на безсъние.
Деление на алкохолоната болест – разграничават се 5 вида алкохолизъм
– Алфа алкохолизъм – тук е конфликтният, упойващият се и търсещият облекчение тип. Психична зависимост без загуба на себевладеенето, без развиване на абстиненция и без напредване. Последиците са семейни и обществени усложнения. Запазен е контролът над навика за пиене. Пият за да забравят, опасността е развитие на гама-алкохолизъм.
– Бета алкохолизъм – тук е типът на пиещия в края на седмицата и „при случай“. Свръхмерна, но не редовна употреба на алкохол, понякога водеща до телесни усложнения /полиневропатии, гастрити, затлъстял черен дроб и други/. Няма трайна зависимост било душевна, било телесна, тоест зависимостта е само в социокултуровата област. Улеснява се от социалната среда и определени професии /сервитьори, строители/. Опасността е развитие на делта алкохолизъм.
– Гама алкохолизъм – тук е типът на наркоманният пиещ. Отначало психична и постепенно нарастваща телесна зависимост с повишаване на поносимостта; при неупотреба – абстинентни симптоми, типична загуба на себеконтрол. Склонност към въздържане, поне временна. Често тежки опивания.
– Делта алкохолизъм /алкохолизъм по навик/ – това е типът на пиещият по навик. Неспособност за въздържане без да е загубен контролът. Редки опивания. Тези хора трябва да пият почти всеки ден.
– Епсилон алкохолизъм – това е типът на епизодично пиещият. Непобедимо влечение към алкохола с временни ограничения /дни до седмици/. Настъпва внезапно и отново изчезва за седмици и дори за месеци. Внезапни, многодневни алкохолни ексцеси, понякога с тежка загуба на контрола. Не рядко се появява при фазови промени в настроението. Увредите са главно в социалната област.
Прояви придружаващи алкохолната болест :
Телесни нарушения – заболявания на черния дроб, панкреатит, гастрит, язва, промени в кръвната картина – анемии, повишаване на мазнините, заболявания на сърдечния мускул, мускулни атрофии и телесна слабост, увреди на централната и периферната нервна система /полиневропатии, треперене, мозъчни атрофии, енцефалит на Вернике, алкохолни ембриопатии, абстинентен делир с телесни абстинентни симптоми, мозъчни гърчови пристъпи.
Психични нарушения – промени в характера, Корсаков синдром, депресия със суицидна склонност, ревностова налудност, придружена от импотентност, нарушения на съня, нарушения в апетита, делир.
Социални последици – сблъсъци в семейството, развод, нарушена работоспособност с упадък до невъзможност за прилагане на професията, престъпност /повреди на вещи, кражби, измами, полови престъпления, обиди/.
Център за Психология и Психотерапия
712total visits,1visits today