Мнозина от нас през живота си са били жертва на съзаклятие на вината, на непредвиден заговор, чиято цел е да ни превърне в истинска машина за угризения.
Тази машина работи по следния начин. Някой изпраща сигнал, за да ви напомни, че не сте добър човек поради нещо, което сте казали или не сте казали, почувствали сте или не сте почувствали, направили сте или не сте направили. В отговор започвате да изпитвате чувство на вина в настоящия момент. Вие сте машината за вина. Защо приемате сигналите за безпокойство и вина, които от години ви се налагат? Главно, защото ви смятат за „порочен“, ако не изпитвате чувство на вина, и за „безчовечен“, ако не се безпокоите. Всичко това трябва да бъде свързано с ГРИЖАТА за някого.
Ако действително ви е грижа за някого или нещо, вие ще проявявате загрижеността си, като се чувствате виновен за ужасните си постъпки или като давате видими доказателства, че сте загрижен за тяхното бъдеще. Изглежда, че трябва да излагате на показ неврозата си, за да ви определят като внимателен човек. От всички форми на поведение, свързани със слабите места, вината е най-безполезната. Тя е най-голямата загуба на емоционална енергия. Защо? Защото в настоящия момент вие се чувствате демобилизирани по повод на нещо, което вече е станало, а дори и най-силното чувство на вина не може да промени историята. Вината не е само тревога за нещо минало. Тя е демобилизация в настоящия момент по повод на минало събитие. Степента може да варира от лека тревога до тежка депресия. Чувство на вина изпитвате когато не можете да действате поради това, че в някой минал момент сте се държали по определен начин. Да се учиш от грешките си е здравословно и е необходим момент в развитието. Чувството на вина е нездраво защото, в този момент вие се чувствате обиден, тревожен и потиснат. Два са основните начини, по които вината се превръща в част от емоционалната система на индивида.
Първо, вината се научава в много ранна възраст и придружава възрастния като остатъчна реакция от детството. Второ, възрастният човек сам си налага чувство на вина заради нарушението на правилата, които твърди, че съблюдава.
1. Остатъчна вина – Това е емоционалната реакция, която индивидът носи от детските си спомени. Тези извори на вина са десетки. Този тип вина се проявява също в сексуалния живот и брака. Тя може да бъде видяна в безбройните самообвинения и оправдания за минало поведение. Наличието на тези реакции на вина е резултат от това, че детето се е научило да бъде манипулирано от възрастните, но тези реакции продължават да действат и когато детето порасне.
2. Самоналожена вина – Вторият вид реакции на вина е много по-тревожен. В този случай индивидът е демобилизиран от постъпки, които е извършил неотдавна, но които не са непременно свързани с детството. Това е вината, която човек сам си налага, когато наруши правило или морален закон на възрастните хора. Индивидът може дълго да се чувства гузен, макар че това с нищо не променя станалото. Типичната самоналожена вина изниква, когато сте наранили някого и се мразите за това, или когато в настоящия момент чувствате емоционално безсилие, поради някоя неуместна и грешна постъпка, която сте извършили в миналото.
Следователно може да разглеждаме чувството на вина, като реакция спрямо наложени отвън стандарти, с които все още се стараете да угодите на отсъстващ авторитет, или като резултат на опита ви да отстоявате самоналожени норми, които всъщност не приемате, но които поради някакви причини признавате на думи. И в двата случая поведението е безполезно. Можете безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство на вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение. Свършено е!
Вината ви е опит да промените историята, да пожелаете друго развитие на нещата, но историята е история и с нищо не може да се промени. Можете да започнете да променяте отношението си към това, което ви кара да изпитвате чувство на вина. Можете да се научите да вкусвате от удоволствията, без да изпитвате чувство на вина. Можете да се научите да се възприемате като човек, способен да извърши всичко, което влиза в ценностната ви система и не вреди на другите – и да го извършите, без да изпитате чувство на вина. Ако извършите някаква постъпка – каквато и да е тя – и след това установите, че не я харесвате или че не харесвате себе си, можете да решите да изкорените това си поведение в бъдеще.
Но да се самонаказвате чрез преживяване на вина, е невротичен изблик, който е наложително да избягвате. Чувството на вина не помага. То не само ви демобилизира, но увеличава вероятността да повторите нежеланото поведение. Вината може да е награда за самите себи си, както и позволение за повтаряне на поведението. Докато запазвате потенциалната „печалба“ – /с чувството си на вина се освобождавате от отговорност/, вие не можете да напуснете омагьосаната пътека, която не води към нищо друго освен към нещастни настоящи моменти.
Център за Психология и Психотерапия