Здравейте, много трудно мога да пиша за тази болест – защото ме боли, защото се страхувам, защото се чувствам безпомощна и …Преди пет години моята дъщеря (тогава на 14 години) премина през ада на тази болест на емоциите, на чувствата. Беше намалила приема на храна до минимум, дори и приема на вода и напитки беше минимален. Преминаваше през периода на завършване на едното училище и приема в гимназия. Вероятно новото, непознатото е изглеждало толкова страшно и трудно, незнам…Започна с ограничаване на храната, която поема, тренировки, изтощителни тренировки ….След почти едногодишно лечение (вкл. и медикаменти) се завърна -слънчева, емоционална, енергична, желаеща.
И ето след години, след завършване (отлично) на гимназията отново имам чувството, че болестта е наблизо…Тревожи се за бъдещото, тревожи се за несподелена любов и наказва себе си – ограничава храната си отново и тренира без почивка.. Моля за съвет.. Благодаря Ви много!
Албена
Отговор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“
Здравейте Албена!
Мога да чуя забързания ритъм на страха Ви през думите Ви. Няма по – голям ужас и болка.от това да виждаме как призракът на анорексията може да се завърне. Веднъж сте провели тежката битка за живота на дъщеря си и тя се е завърнал в живота силна и слънчева. Да, виждам, че сте напълно наясно, че зад хранителната разстройства стоят нерешени емоционални проблеми. От това, което пишете за мигове се опитвам да направя психологически профил на дъщеря Ви – перфекционистична, волева, дисциплинирана и амбициозна. Да, именно, преходните периоди са рискови за развитие на хранителни проблеми. Защото през контрола на храната, тя най – вероятно се опитва да поеме контрол над живота си. Неизвестността е плашеща за всички по някакъв начин. А и явно освен мъглявината на бъдещето, при нея се е наложило.и любовно разочарование. Несъзнавано механизмът зад анорексията е следния – Ако съм перфектна ще заслужавам да ме обичат. Липса на любов към себе си. Безкомпромисност и болка. Това стои в сърцето на призрака на хранителните разстройства. Силно Ви препоръчвам да насочите дъщеря.Ви към психотерапията, като и обясните, че не я приемате за болна, а това е за личностно развитие. Зад думите Ви виждам че и Вие самата сте много тревожна и безсилна, за Вас също е добра идея да.посетите терапевт, за да станете по – силна. Мисля, че с работа проблемът може да бъде решен по един много смислен начин и този перфекционизъм да бъде преосмислен и насочен по един съзидателен начин в живота на дъщеря Ви.
Пращам сила и топлина! Вие сте по – силна от страха със сигурност!
С уважение: Диляна Велева
2964total visits,1visits today