Терминът „анорексия нервоза“ не отговаря съвсем точно на съдържанието на това разстройство, тъй като анорексия означава „липса на апетит“, а при това разстройство проблемът не е във факта, че някой няма апетит, напротив, много често апетитът присъства съвсем осезателно, но е строго контролиран и потискан. Обикновено основният мотив е, че страдащият се вижда или чувства много дебел – едно изопачено, нереално възприятие, което не отговаря на действителността. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото започват физиологични промени – намаляване на киселинността на стомаха и всички останали разстройства, които следват като резултат от това. Страдащите довеждат себе си до пълно физическо изтощение, не защото нямат желание за ядене, а защото се опитват да контролират и намаляват теглото си. Те нарочно се отказват от почти всички видове храна – особено от калоричната, пълна с хранителни съставки. Те се задоволяват само с поемането на плодове и зеленчуци и с много, много вода. Но въпреки това техният интерес към храната не намалява. Напротив. Обикновено хората, засегнати от анорексия, се отдават с голямо желание на процесите на приготвяне на храната за останалите членове на семейството си. Този факт може да бъде интерпретиран като компенсация на техния незадоволен апетит.
В професионалните среди анорексия нервоза се определя като натрапливост по отношение на дебелината на тялото. Тази натрапливост кара пациента да предприема строги мерки, с цел да намали колкото се може повече теглото си чрез продължително гладуване или строги техники на диета от типа на разделното хранене, прочистване с вода и прочие, които от своя страна провокират пълно физическо изтощение и довеждат до сериозно разстройство на ендокринологично и физиологично ниво, които понякога са необратими.
Диагностични критерии на анорексия нервоза
- Загуба на тегло, поне 15% от първоначалното.
- Отказ да се поддържа телесно тегло на границите на дори минималните приемливи норми.
- Преувеличен страх от повишаване на теглото, дори при тежки случаи.
- Разстройство на възприятията за маса и форма на тялото, придружени от прекомерно внимание по отношение на същите.
- Отричане на болестта и липса на интерес към какъвто и да било терапевтичен проект.
- Аменореа
Към тези критерии можем да добавим още:
- Загуба на теглото не е резултат от никакво друго органично страдание.
- Прекомерна физическа активност, практикувана с цел да се поддържа теглото на колкото се може по-ниски нива.
- Може да се наблюдават и откъслечни епизоди на: самопровокирано повръщане, злоупотреба с лаксативи и диуретици, епизоди на преяждане, последвани или от строги диети и увеличена физическа активност, или от повръщане.
- Твърде голяма чувствителност по отношение на контрола на теглото – или фиксираност към теглилката /ритуалът да се мерят многократно на ден и да си водят дневник/, или пълен отказ и бягство от същата.
Елементи на психологическо поведение, които могат да ни наведат на мисълта, че съществува този проблем:
- Спортна или танцова активност, прилагана с твърде голяма настойчивост.
- Твърде голям стремеж към постигане на отлични разултати в ученето или в работата.
- Зависимост или пълно отхвърляне на майката.
- Фалшива самоувереност, враждебност, безчувственост, емоционална изолираност, твърдоглавост и упорство.
„Жените, анорексията и секса“ – Катерина Михайлова
Център за Психология и Психотерапия
374total visits,27visits today