Заболяването анорексия невроза се характеризира със силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивна загуба на тегло. Това е психическо разстройство във възприятието на тялото – например запазва се усещането за пълнота, дори когато болните са немощно слаби. Смята се, че за анорексия невроза може да говорим при загуба на тегло поне с 25% от изходното тегло или пък, ако страдащите са под 18 години, като загубата от изходното тегло и разликата между реалното тегло, и онова, което според таблиците на растеж трябва да бъде, могат да бъдат сумирани, за да се получат 25 %.
Страдащите отказват да поддържат теглото си в минималната граница за възрастта и ръста. Те отричат болестта и понякога проявяват липса към каквато и да било терапия. Наблюдава се и закъснение на психо-сексуалното развитие или пък липса на интерес към сексуалността при възрастните. Често се стига и до аменорея /спиране на менструацията/ при жените.
Индивидуални индикации за заболяването:
– изтощителни физически упражнения, хипермоторика
– спортна дейност или танци – натрапливо практикувани
– училищни добри резултати или отлична работа
– чувство на несигурност, чувство на неадекватност
– зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура
– псевдосигурност, упоритост, нетърпимост, когато се заговори за храна
– злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства
Усложнения и протичане на заболяването:
– физически симптоми:
– восъчна бледност
– ацидоза
– суха кожа
– ниско кръвно
– забавен пулс
– понижена телесна температура
– намалена стомашна функция /смутена перисталтика/
– смущения на ензимната кръвна картина.
Смъртността между заболелите е от 15 и 21 %.
Възрастта, в която най-често се проявява заболяването е от ранното детство до късното юношество, въпреки, че може да настъпи в пубертета и да продължи до 30 години. Психичното разстройство се проявява най-често при жените – 95%.
Терапия – на преден план стои когнитивно-поведенческата и динамичната психотерапия, придружена от соматично лечение при значителна загуба на тегло. Терапевтичните мерки през значителни отрязъци от време, понякога е необходимо да се провеждат в стационарни условия. Често е необходима фамилна терапия преди всичко при много млади болни. Едновременно с това се лекуват поведенчески хранителни навици с „оперантно кондициониращи“ техники.
Център за Психология и Психотерапия
124total visits,4visits today