Адаптацията към стреса е двоен процес. На първо място, трябва да осъзнаем, че някои от нашите повтарящи се реакции на стрес могат да бъдат безполезни. На второ място, трябва да опитваме и да използваме нови начини за справяне със стреса, докато открием удовлетворителни решения.
Някои от тези повтарящи се безполезни реакции – механизми на защита са следните:
1. Компенсация – развитие на поведение, което да компенсира някакъв дефект или чувство на непълноценност, например организиране на приют за домашни любимци, с което да се компенсира недостатъка на човешки взаимоотношения. Свръх компенсацията настъпва при прекалена компенсация.
2. Конверсия – скритите страхове могат да бъдат преобразувани /конвертирани/ и да се проявят чрез телесни симптоми. Например човек, който се бои да излиза, може да развие слабост в мускулите на краката.
3. Отричане – самоубеждение, че няма нищо лошо, въпреки е в действителност истината е обратна. Това се прави с надеждата, че проблемът някак си ще се оправи сам – например отказваме да признаем, че имаме проблем с даден човек.
4. Пренасяне – пренасяне на емоцията от един обект към друг. По този начин се прикриват или избягват идеи и проблеми, които не са ни удобни. Например, ядът ни към хората, с които работим, може да се преориентира към членовете на нашето семейство.
5. Дисоциация – нежелание да разглеждаме прекалено внимателно нашето поведение, за да избегнем оценката на наши неправилни мисли и действия.
6. Фиксация – „фиксирано“ лично поведение, което съответства на предишни незрели периоди от живота ни. Това се наблюдава при възрастни хора, които подобно на децата зависят от другите.
7. Идентификация – съзнателно или несъзнателно моделиране на човек по образец на друга личност, което може да включва имитация на облеклото, увлеченията и тн. Това може и да е съвсем нормално: например младежите често подражават на поведението и отношенията на по-възрастни личности, към които изпитват уважение.
8. Интроекция: преувеличение на тенденциите, които са обратни на потисканите желания. Например прекалено примерно поведение, коео е интроекция на потиснатото сексуално желание.
9. Проекция – обратното на интроекция, прехвърляне на личните дефекти към други или към обстановката. Това е друг начин да се избегне личната вина или самообвинението. За личните недостатъци се обвиняват другите или дори обстановката.
10. Рационализация – форма на самозалъгване, при която се изтъкват приемливи от гледна точка на обществото причини за поведение, което е резултат на ниски мотиви.
11. Регресия – връщане към начините на мислене, чувстване и поведение, които са по-подходящи за предишни етапи от развитието на личността или обществото. Например един възрастен човек може да се върне към лудориите от детството.
12. Репресия – изхвърляне от съзнанието на идеи и желания, не съответстващи на това, което лицето смята за подходящо при създадените обстоятелства. Репресията е безсъзнателна и неконтролируема, за разлика от супресията, която е съзнателен отказ от мисли или чувства, както и от извършване на действия, които противоречат на моралните норми.
13. Резистенция – бариера между безсъзнателното и съзнателното, която пречи на разрешаването на конфликтите и напрежението. Например, човек може несъзнателно да се противопоставя на „разпитите“ за причините на стреса, с което да удължава болестното си състояние.
14. Сублимация – насочване на нежелателни или забранени тенденции към канали, които са по-приемливи за обществото. Например детинското разглезено поведение, сублимира в забавно или алтруистично социално поведение в процеса на съзряване на личността. Излишъкът от енергия може да бъде сублимиран в полезни канали.
15. Трансференция – съществуването на емоции по отношение на едно лице, които са взети от подобно чувство към други. Например, враждебни или подозрителни чувства, изпитвани в миналото към доминиращ родител, могат в по-късния живот да бъдат прехвърлени към някакво влиятелно лице.
16. Оттегляне – отказ от действия, физическо и емоционално оттегляне от стресиращата ситуация, които се характеризират с липса на интерес и ентусиазъм, апатия и фантазьорство.
Център за Психология и Психотерапия