„Хората молят боговете за здраве. Те не знаят, че сами могат да влияят на своето здраве.“ – Демокрит
Има една стара, но вечна истина – всички болести са от нерви!
Доказателства? Всеки ден и навсякъде! А всеки ден и навсякъде днес е стресът. Своята доза стрес можем да получим и на работа, и в градския транспорт, и на улицата. Така първата част от предупреждението „болестите са от нерви” е изпълнена. Не след дълго следва и втората – разгръщането на различни телесни страдания.
Главната характеристика на такива заболявания са постоянните оплаквания за неприятни усещания и физически дискомфорт, които не отминават, независимо че резултатите от всякакви медицински изследвания ги отричат. Какво означава това? Болест има, но не и причина за възникването й.
Болестите от нерви са междинно явление между чисто телесните и откровено душевните заболявания. Страдащите от „болести на нервна почва” често изпитват неопределени и неописуеми страдания, но не желаят да търсят корена на своите проблеми.
Отличителна особеност на тези разстройства е фактът, че симптомите се проявяват или усилват при вълнение и изчезват по време на сън. Този род болести често придобиват хронична форма. Появата им в повечето случаи е отключена и силно повлияна от дадено вътрешно преживяване, което освен всичко друго определя и характера на симптомите.
Науката вече е успяла да открои и опише седем такива разстройства:
– повишено кръвно налягане
– язва на стомаха
– болки в гърба
– болести, свързани с хиперфункция на щитовидната жлеза
– пристъпи на задушаване
– възпаление на лигавицата на дебелото черво
– алергични обриви, най-често уртикария
Всяко едно от тези заболявания е свързано с определен вид преживявания.
Освен това психологическият фактор се оказва решаващ за произхода, обострянето и протичането на много други болести като различни видове алергия, ставни заболявания, тежко и продължително безсъние, главоболие, диабети, алкохолизъм и наркомании, различни нарушения на менструалния цикъл, усложнения при бременност, кариеси, възпаления на венците, банална простуда и други инфекциозни заболявания, рак, разстройства в храненето, импотентност и дори случайни травми.
Пусков механизъм
Всеки се е сблъсквал със ситуации, в които реагира особено остро, дори и когато вътрешно осъзнава, че причината не е толкова сериозна. Това е мигът, в който се изправяме очи в очи със „слабите ни места“.
Но това не означава да потърсим спасение под защитната броня на безразличието. Болестите от нерви възникват вследствие реакции на организма на определени жизнени ситуации, които възприемаме като значими.
За да се стартират обаче, задължително трябва да се добавят и:
– Наличие на биологична предразположеност.
– Ситуации, към които човек е особено чувствителен и в резултат на това те засилват вътрешните преживявания до краен предел.
– Силните емоции съпътстват ситуация, която толкова ни е впечатлила или засегнала, че се задействат хормонални и нервно-мускули процеси, които предизвикват физически разстройства.
Доказано е, че:
– болните от стомашна язва преживяват конфликт между потребността да бъдат обичани и стремежа си към независимост.
– от повишено кръвно налягане често страдат хора с ясно изразена склонност към агресия, съчетана със силен самоконтрол. При тях потискането на гнева води до изменения в сърдечносъдовата система.
– кожните заболявания са израз на сдържано желание за физическа близост.
Източници на високо напрежение
Всяко заболяване си има история. А причината за появата на болест от нерви би могла да е всяка от изброените по-долу:
1. Случва се така, че важно или болезнено събитие се „изтиква“ в периферията на личните ценности и престава да се осъзнава като такова – например пренебрегваме потребността от близост. Или обратното – забранените импулси изведнъж избухват и започват да управляват поведението.
2. Болестта може да е удобна за носителя си. Например, избавлението от мигрена може „да отвори очите” за много други отлагани проблеми и човек се изправя пред необходимостта да ги решава.
3. Ефектът на сбъдващите се самопророчества. Например изразите „Сърцето ме боли за него“, „Тази атмосфера ме задушава“, „Това не мога да го преглътна“ могат да се превърнат в реални симптоми.
4. Ефектът на внушението. Знаете как дете, на което често са му повтаряли, че е „егоист, слабак, смотаняк“ и т. н., започва да демонстрира поведение, съответстващо на внушенията. По същия начин, натрапчивата мисъл, че боледуваш от нещо може в крайна сметка да доведе до диагнозата, която си си втълпил.
5. Стремежът да приличаме на някого. Когато постоянно имитира друг човек, личността сякаш се „отстранява” от своя организъм.
6. Самонаказание за постъпка, която е неприемлива и несъвместима с ценностната система на извършителя й.
Обратно броене
Мозъкът е „центърът за управление“ на всички системи в организма. Оттук идва и понятието психосоматика (психо-душа, сома-тяло), което означава зависимостта на тази или онази болест от нервното напрежение и стресовите ситуации, които преживяваме. Има обаче и обратна връзка – соматопсихическа, когато в началото си болестта сигнализира с неочаквани изблици на различни емоции и смяна на настроенията.
И ако психосоматиката напълно отговаря на типа личност (слабото място на язвителните хора е стомахът, на жлъчните – черният дроб, у агресорите се среща повишено кръвно налягане и т. н.), то соматопсихическите нарушения често са неочаквани за човека и предизвикват недоумение у околните.
А всъщност трябва да бъдат посрещани с разбиране, защото болестите често диктуват нашите емоции, като ни карат да бъдем ту раздразнителни, ту тъжни, ту прекалено весели, доказаха учените. И по това какви чувства ни връхлитат може да се предположи и кое в организма не е наред.
Безпричинен смях, екзалтация и тотална загуба на контрол над емоциите – особено на места или ситуации, където спонтанният изблик на чувства е недопустим (на съвещание или в градския транспорт например), са признак за ендокринни разстройства.
Нерядко те са свързани с нарушения в производството на полови хормони и хормони на щитовидната жлеза, което предизвиква трескаво състояние дори у най-възпитаните хора.
Когато суров и сдържан човек внезапно стане малодушен, просълзява се пред екрана заради глупава мелодрама или пък изпада в несвойствено за него умиление, налице са признаци за съдови проблеми.
Спазмите на съдовете или нарушението на тяхната проходимост (както при атеросклерозата например) водят до хипоксия на тъканите, в това число и на мозъчните. А нарушеното хранене на мозъчните участъци, отговорни за емоциите, води до понижаване на контрола над настроението.
Повишената мнителност, гнусливост, придирчивост и капризи при хранене може да означава проблеми със стомаха и дванайсетопръстника.
Сдържан и спокоен човек изведнъж избухва, горещи се от дреболии, най-вероятно има проблеми със сърцето. Това често се получава при нарушена проводимост на миокарда и при някои видове аритмии.
Засилена обидчивост и желание да обиждаш, да се заяждаш с близките си са характерни при развитие на болести, свързани с черния дроб и жлъчката.
Когато човек изведнъж се отдава на философстване за смисъла на живота, натъжава се без причина и от време на време се затваря в себе си, това би могло да е емоционален симптом на хронично заболяване на дихателната система – бронхиална астма или пък обструктивна болест на белите дробове.
Прекалената разговорливост и дори досадно поведение в общуването, когато човек става многословен и прекалено разпилян в приказките, плюс повишен апетит нерядко са сигнал за развитие на захарен диабет.
Активният, енергичен човек изведнъж става вял, посред бял ден го връхлитат пристъпи на умора, в настроението му преобладават унили нотки, започва да капризничи като малко дете – зад това поведение често стоят възпалителни процеси на бъбреците. Пиелонефритът например предизвиква интоксикация на организма, което води до физическа и душевна слабост.
Изблиците на раздразнителност без причина, злобните, отмъстителни нюанси в поведението нерядко сигнализират за хроничен болков синдром, например при проблеми с гръбнака или костите.
Когато открит и контактен човек изведнъж става подозрителен, злопаметен, потаен, възможно е да развива скрит гноен процес. Много често виновни за това са нелекувани кариеси, плеврити.
Семейно гнездо
Семейството, семейната среда въздействат значително върху развитието на болести от нерви. Известни са няколко особености в поведението на членове от семейството, които могат да доведат до формирането на такова заболяване. Сред тях са:
1. Силна връзка между майката и детето, толкова силна, че майката и детето се чувстват като едно неделимо цяло. Каквото иска детето, това иска и майката, каквото преживява майката, това преживява и детето. В резултат то израства напълно зависимо от майката, а впоследствие и от партньора в живота.
2. Свръхопека от страна на родителите. Прекалената загриженост приучава детето веднага и без никакви препятствия да получава това, което иска. Още не е разбрало гладно ли е, или му се ходи в тоалетната и вече му предлагат и двете. Свръхзагрижеността лишава детето от възможността да се научи да осъзнава какво иска то и да задоволява само потребностите си.
3. Сурови семейни правила и норми. Например, вкъщи е възприето правилото, че боклукът винаги се изхвърля от по-малкия син. Дори и когато е болен! Такъв подход пречи на детето да развие способността да се адаптира без сътресения към всяка промяна в живота. Например, ако семейството се премести да живее в друг квартал или друг град и изхвърлянето на боклука означава да се върви по-дълго с тежката кофа? Какво ще направи по-малкия син, за да избегне неудобството от промяната? Ще се разболее от нещо, за да се освободи от неприятното задължение – например, без да иска, ще си счупи ръката по време на игра с приятели.
4. Външно семейството изглежда просто приказно, тъй като конфликтите не се показват, а се натрупват. Между членовете на семейството съществува мълчалив договор всички конфликти да се премълчават, което от своя страна пречи да бъдат решени.
5. Детето и по-точно болестта му „крепят” отношенията между родителите. Ако не е болестта или пък грижите по отглеждането на детето, родителите отдавна да са се развели.
Ясно е като бял ден – само първобитните хора не са се притеснявали за душевното си равновесие. И, съответно не са страдали от болести от нерви. Колкото по-просто е устройството на обществото, толкова по-малко грижи има. Другият начин да живеем по-спокойно е просто да се научим да мислим по следния начин: колкото по-простички са възгледите ни, толкова по-малко са проблемите.
източник: jenatadnes
Център за Психология и Психотерапия
770total visits,1visits today