Повечето хора, останали насаме, чувстват почти непоносима празнота, особено ако нямат нещо конкретно за вършене. Всички юноши, зрели и възрастни – твърдят, че най-неприятните им преживявания са се случили в самота.
Почти всяка дейност носи повече наслада в присъствието на друг човек и по-малко, когато се върши насаме. Хората са несравнимо по-щастливи, съсредоточени и весели в компания, независимо дали работят или гледат телевизия. Но най-потискащо за тях не е да работят или гледат телевизия в самота, обикновено те твърдят, че настроението им е най-ниско, когато са сами, без нещо, което трябва да бъде свършено. За участниците в редица проучвания, които живеят сами, най-непоносимото време са неделните сутрини, тъй като без стимули, които да канализират вниманието им, те са неспособни да решат какво да правят. През друга част от седмицата, психичната им енергия бива насочвана от обичайните външни активности: работа, пазаруване, гледане на телевизия и тн.
Но защо самотата е толкова отрицателно преживяване?
Ключовият отговор е , че поддържането на порядък в ума отвътре е много трудно. Нуждаем се от външни цели, външна стимулация и външна обратна информация, които да насочват и поддържат вниманието ни. И когато липсва тази входяща отвън информация, вниманието ни започва да блуждае, мислите ни стават хаотични, в резултат на което навлизаме в състоянието „психична ентропия“. Когато не е зает с друго, умът е неспособен да попречи на отрицателните мисли да окупират, централното място, в неговата сцена. Тревоги относно любовния живот, здравето, парите, семейството и работата постоянно кръжат из периферията на вниманието, в очакване на мига, когато вече нищо не налага концентрация. И щом умът е готов да се отпусне, проблемите от задния план се впускат в атака.
Драстични способи за справяне с ужаса от самотата са: употребата на наркотици, алкохол и натрапчиви практики, които могат да варират от непрестанно почистване на дома до компулсивно сексуално поведение. Под въздействието на химикали Азът е облекчен от отговорността да управлява психичната си енергия. Опияненият може безучастно да съзерцава, мисловните структури, които например наркотикът предизвиква – каквото и да се случи, то е извън неговата власт. Подобно на телевизията, наркотикът предпазва ума от необходимостта, да се занимава с потискащи мисли. И макар алкохолът и другите упойващи вещества, да са способни да пораждат оптимални преживявания, те са обикновено с много ниско ниво на комплексност.
Да се научим да използваме времето си насаме, вместо да го избягваме, е особено важно в ранните години.
Юношите, които не могат да понасят самотата, по-късно в зрелостта са неспособни, да изпълняват задачи, изискващи сериозна умствена подготовка. Юношите, които така и не се научават, да контролират съзнанието си, се превръщат във възрастни без дисциплина. Те са лишени от комплексните умения, които биха им помогнали да оцелеят в конкуретната, наситена с информация среда. Още по-важно е, че така и не се научават да се наслаждават на живота. Не развиват навика да търсят предизвикателствата, за да реализират потенциала си и да израстват. Но не само през юношеските години е от решаващо значение, човек да се учи, да се възползва от възможностите, които предоставя самотата. За жалост много възрастни смятат, че преминат ли 40 години, вече имат правото да се отдадат изцяло на привичната рутина, която са си изработили. Усвоили са тънкостите на оцеляването и отсега нататък могат да продължат на автопилот. Притежаващи минимална вътрешна дисциплина, с всяка изминала година, тези хора неизбежно акумулират все повече ентропия. Разочарованието в кариерата, влошаването на физическото здраве, обичайните превратности на съдбата, трупат в тях отрицателна информация, която става все по-сериозна заплаха за душевния им мир.
Център за Психология и Психотерапия