Тук ще поговорим за това колко е важно да присъстваме в това, което правим, докато го правим. Да присъстваме в това, което правим, означава да не предприемаме действия, докато умът ни е някъде другаде, да не действаме механично. Трябва да се действа в такова състояние на ума, което ни позволява да бъдем ефективни. Например, ако нашето дете ни говори за някаква травмираща ситуация, нашият фокус трябва да бъде върху това, което виждаме, чуваме и да бъдем чувствителни към емоционалния подтекст на това, което детето ни казва.
Вярно е, че има прости физически задачи, които можем да извършваме без пълното ни умствено внимание и докато извършваме някоя друга дейност. Можем да изплакваме чинии и да ги слагаме в съдомиялната машина докато си говорим с някой. Можем да караме кола докато слушаме музика. Ако обаче имаме някакъв непознат проблем с трафика, тогава ние оттегляме фокуса си от музиката и увеличаваме нивото на съзнанието, което влагаме в проблемната област. Да се действа осъзнато не изисква непременно изключително съсредоточаване върху едно нещо, а подходящото съсредоточаване – такова, което ще ни позволи да реагираме ефективно. Ако присъстваме в това, което правим, ние сме склонни да бъдем бдителни и чувствителни към входящата информация, идваща от ситуацията, с която се опитваме да се справим. Нашето съзнание е отворено за възприемане. Психически ние сме по-скоро проактивни, отколкото пасивни. В подобни обстоятелства не действаме механично. В този моменти ние сме живи в пълния смисъл на думата. Животът не се случва, докато ние сме някъде другаде.
Осъзнатото живеене предполага да живеем в настоящето, без да губим по-широкия контекст. Контекстът е там като фон, а това което правим, е на преден план. Тогава ние сме в момента, но не сме хванати в него като в капан. Това е състоянието, което прави възможно да се действа по оптимален начин.
Често бягството от реалността е бягство от нашия вътрешен свят. Съществува идеята, че ако присъстваме в това, което правим, емоциите които сме отричали или избягвали, могат да излязат на повърхността на съзнанието ни и ние ще трябва да се справяме с тях. Това със сигурност не е единствения мотив, но той е един от най-често срещаните. Друг тясно свързан мотив е страхът от това, което бихме могли да видим – например отрицателните ни чувства към родител, партньор или дете или спомени от минали срамни неща, които сме правили – и страх как ще се чувстваме от това, което можем да видим.
Да живеем осъзнато означава да търсим яснота за всичко, което има отношение към нашите действия, цели, стойности и амбиции – като даваме най-доброто от нашите възможности, каквито и да са те – и да се държим в съответствие с онова, което виждаме и което знаем. Тази практика е приложима за всяко ниво на интелигентност и не е повлияна от фактите, че по-интелигентният човек може да помисли за въпроси, които не биха хрумнали, на не толкова интелигентния, и че умът на по-интелигентния може да обхване повече от реалността. Единственият уместен въпрос тук е дали човек постъпва съзнателно в рамките на своите възможности?
Ако не действаме според това, което виждаме и което знаем, и нашето съзнание не е отразено в нашето поведение, ако поведението ни противоречи на познанията ни, то тогава, ние не постъпваме осъзнато. Напротив, ние заблуждаваме съзнанието си. Отбягваме това, което знаем, отбягваме мотивите за нашето отбягване, отбягваме факта, че нашето поведение продължава да е в противовес с нашето познание. Наред с другите неща, това e сигурна рецепта за унищожаване на самооценката. Това е сигурна рецепта и за унищожаване на собственото дългосрочно щастие. И все пак хората практикуват това предателство към самите себе си ежедневно и когато нещата тръгнат на зле, те се чудят защо животът е толкова злонамерен или защо те до такава степен нямат късмет.
И така: „Аз знам, че живея отвъд своите възможности, но…Знам, че начинът, по който се храня, руши здравето ми, но…Знам, че трябва да давам повече в работата си и че наистина съм непочтен към работодателя си, но…Знам, че е лошо да обиждам децата си, но…“ За някои осъзнатото живеене може да звучи като абстрактна идея. Но в своите последствия то е точно толкова реално, колкото живота и смъртта.
До какво води осъзнатостта като начин на живот: области, които трябва да вземем предвид:
- Изпитването на удоволствие от работата на собствения ни ум.
- Нашите избори и действия.
- Търсенето на познание, имащо отношение към нашите цели и амбиции.
- Импулсите за отбягване.
- Самосъзнанието.
- Взаимоотношенията.
- Родителството
- Работното място.
- Светът – контекстът, в който живеем
- Сферата на идеите, ценностите, философията.
/В следваща статия ще разгледаме подробно всяка една от тези сфери./
Център за Психология и Психотерапия