Мисълта – актът или процесът на мислене – е една от най-великите способности, които притежаваме, и както повечето способности, може да се използва позитивно или негативно, според желанията ни.
Голяма част от хората никога не са напътствани как да използват мисълта. Много е важно да знаем как да мислим правилно, така както е важно да знаем как да говорим или да действаме правилно. Ърнест Холмс, основателят на науката за ума, предлага свое обяснение защо е така, той казва: „Животът е огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли.“
С помощта на модерните скенери ние можем да видим мозъка, но не виждаме как той работи. Виждаме само резултатите от мозъчната активност. Умът, който е невидим, насочва мисловния процес. Той казва на мозъка как да пресява опит и факти и как да придава форма на новите идеи. Индиректното действие на мисълта е лесно разбираемо, защото очевидно човек трябва да мисли, преди да направи каквото и да е. Мисълта е мотивиращата сила зад действието, така, както електричеството е мотивиращата сила зад осветлението в нашия дом. Мисълта въздейства и пряко върху нещата. Независимо дали я превръщаме в изпълнение, самата тя вече е постигнала някакъв ефект.
Някога хрумвала ли ви е оригинална идея, която ви е карала да се чудите откъде се е взела? Сякаш умът ви е посял семето на идеята в мозъка ви. Умът ви си е спомнил своя опит и знания и я е развил по такъв начин, че накрая да може да бъде изразена от вас убедително и сбито. Възможно е да сте я усъвършенствали, докато сте я изпробвали при различни условия.
По същия начин умът може да каже на мозъка какво да мисли. Изкушаваме се да вярваме, че нямаме контрол над онова, което се появява в главите ни, но в действителност не е така. Ако ви хрумне мисъл, която не е във ваш интерес, вие можете да започнете да мислите за нещо друго и нежеланата мисъл ще изчезне.
Вижда ви се трудно? Опитайте по следния начин: Ако някой ви каже „Не мисли за банани!“, вие веднага си представяте банани. Да се заречете, че преставате да мислите за нещо, не върши особена работа, нали? Нежеланата мисъл трябва да бъде изместена от желана мисъл. Ако не искате да мислите за банани, опитайте се да мислите за пролетта. Щом тези думи попаднат в ума ви, вие си представяте такава природна картина, с цялата й красота и бананите изчезват.
Това се нарича „техника на изтласкването“. Ако пълните ума си изцяло с мисли, които смятате за добри и продуктивни, няма да ви остава място за лоши. Мислите, които можете да изтласкате, са тези на завист, омраза, алчност, егоцентризъм, унищожителна критика, отмъщение и тн., които са само загуба на време и не са продуктивни за крайните цели на живота ви. Друг начин за изтласкване на негативните мисли, е като ги оставите спокойно да си отидат. Може да кажете например: „Пускам те с любов в огромното нищо, откъдето си дошла.“ После оставете мисълта да си тръгне.
Когато сте изправени пред неприятна задача, например, свързана с тежък физически труд, не е изключено да се изкушите да започнете да се оплаквате. Но тъй като във ваш интерес е да свършите работата, защо да не се позабавлявате, след като знаете как? Как можете да го направите? Използвайте „разговор наум“ със себе си. Важно е да намерите нещо, макар и маловажно, което е истина за вас, и с него да замените негативната мисъл. Например, че ви харесва слънчевата светлина, че ви е хубаво да сте навън и да се раздвижите и тн. Ако успеете да си мислите по конкретен начин днес, утре ще ви е по-лесно да го направите отново.
Всичко, което променя негативните ви мисли и ги прави позитивни, променя вашата нагласа и в резултат – свързания с това ваш опит. Не само, че ще бъде свършена работата, но и вие ще се чувствате по-добре от всякога.
Бъдете мили със себе си в този процес. Ако сте работили за промяна на негативните мисли, но те сякаш продължават да стоят в главата ви, се присмейте на себе си. Приемете, че правите всичко възможно и се върнете към заместващата мисъл. Като свикнете да контролирате мислите си, добрите позитивни мисли ще променят живота ви към по-добро.
Център за Психология и Психотерапия