ВДЪХНОВЕТЕ СЕ, ЗА ДА СЕ ПРОМЕНИТЕ

Можете да мислите, че самоприемането върши много работа, когато става въпрос за човешки грешки, социални гафове и мънички недостатъци, но то работи когато, сте нарушили моралния си кодекс. Ако сте се държали по антисоциален, неправилен и нереден начин, може да изпитате повече трудности при приемането на себе си. Но вие все пак можете! Приемането на себе си не означава приемане на негативното поведение, като продължавате да го правите. Едно от противоречията при самоприемането включва различаването, че вие като човешко същество сте се ангажирали с лошо, неприемливо поведение. Самоприемането ви дава възможност да се поучите от грешките си и да се държите по-градивно, което ще е във ваш интерес и в интерес на околните.

За да преодолеете деструктивното и социално неприемливо поведение, имате нужда да сторите следното:

Поемете лична отговорност за лошото си поведение. Вместо да решите, че сте просто лош човек, който е неконтролируем и безотговорен за всичките си действия, приемете факта, че правите понякога лоши неща.
Изяснете за себе си какво е грешното и неприемливото, което правите. Трябва да бъдете конкретни, когато определяте в точност поведението си.

Както на практика всички умения заслужават усвояване, така и вие се нуждаете от усилена работа и практика, за да постигнете успешните умения в самоприемането.

Говорете на себе си по пътя към самоприемането. Повечето хора се чувстват по начина, по който мислят. С други думи имената, които давате на събитията, имат много общо с това, какво чувствате за тези събития в края на краищата. Подобно на това, значенията се прибавят към понятията, които си казвате. Ако използвате обидна, строго критична и профанирана терминология, за да дадете израз на поведението си, значи сте се устремили право към емоционалното безпокойство. Начинът, по който говорите на себе си, влияе пряко или косвено на концепцията за себе си. Опитайте следните стратегии за въздействие върху себе си:

Престанете с глобалните понятия: Хората обикновено наричат себе си загубеняци, идиоти, провали, глупаци или отблъскващи, защото са направили определени действия. Може дори и да използвате още по-лош език в мислите за себе си, когато сте сами. Защо? Защото сте потънали в усещането, че трябва да оценявате себе си на базата на едно или повече независими събития.
Бъдете конкретни във вашите собствени оценки: Преди да започнете да класифицирате себе си като провал, си задайте следните въпроси: „По какъв специфичен начин се провалих?“, „По какъв специфичен начин се държах глупаво?“. Много по-трудно е да изпаднете в глобално самооценяване, ако се стремите да бъдете по-конкретни в речта си.
Казвайте , каквото имате предвид, и имайте предвид това, което казвате: Можете да казвате на себе си в този момент: „Аз нямах това предвид, когато наричам себе си по този лош начин.“ Нямате ли? Тогава не го казвайте. Упражнявайте се да използвате езика, който описва в точност вашето поведение и подържа убежденията за самоприемане. Вместо да си мърморите: „Какъв идиот съм за това, че изтървах крайния срок“, се опитайте да си кажете: „Много лош ход беше, че изпуснах крайния срок. Наистина съм разочарован.“

Отказът от себе си и обидният език имат две посоки. Много от горепосочените съвети се отнасят и за приемането на другите. Обикновено хората прощават повече и са по-добри към приятелите си, отколкото към себе си. Но все пак те са способни да обиждат другите и да ги наричат с грозни имена. Опитайте се да упражните един различен вид постоянство – спрете с назоваването въобще. Когато сложите стоп на назоваването, ще почувствате по-малка сила на гняв и болка, ако другите се държат лошо, което, от своя страна, ще ви помогне да засилите убеждението си за самоприемане. Ако се упражнявате върху това да не оценявате глобално другите, ще намалите и тенденцията да не бъдете и вие оценявани глобално.

Център за Психология и Психотерапия