ВЕДНЪЖ ИЗРЕЧЕНА ДУМАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪРНАТА НАЗАД

Понякога се случва да кажем д гнева си нещо и по-късно ни се иска да си вземем думите обратно. За съжаление, веднъж изречени, думите не могат да бъдат изтрити. Гневът е емоция, която често предизвиква тъга, болка и дори жестокост, и най-често се излива по два начина – физически и словесен. Едно момче разгневено от най-обикновено разминаване в мненията, казва на приятеля си: „Мразя те.“ След като се успокоява, то ужасно съжалява за думите си. Съзнава, че всеки има право на гледна точка. Бедата е, че макар приятелят му да приема извинението, нещо в отношенията им се е променило. Те вече не се чувстват напълно спокойни и щастливи заедно. Елементът на пълното доверие е изчезнал.

Казаното от вас може да бъде чуто или повторено. Ако думите ви са  груби, те могат да причинят огромна болка, както на пряко засегнатия от тях човек, така и на самите вас. Възможно е дори да не им придавате особено значение. „Новата прическа на Анна е ужасна“ – за вас може да е нехайна забележка, която не цели да обиди. Но ако думите ви бъдат предадени на Анна? Тя може да се засегне. Може да се притеснява, че приятелите и съучениците й не харесват новата й прическа. Може да се почувства толкова нещастна, че да смени прическата си, макар да е харесала онази, която вие не сте одобрили. Думите са направили приятелката ви нещастна. Само да не бяхте изричали тази нетактична забележка! Само да можехте да си я вземете обратно! Но не можете. Твърде късно е. Вредата е нанесена.

Можете да избегнете подобни ситуации, следвайки едно много просто правило: Винаги мислете, преди да говорите! Помислете за думите, които се готвите да изречете. Когато някой ви попита: „Харесваш ли новата прическа на Анна?“, направете необходимата пауза, за да обмислите отговора си. Ако прическата не ви интересува особено и не желаете да бъдете неискрени, отвърнете нещо в този дух: „Ами, още не съм свикнал с нея. Попитай ме след 2 седмици.“ Не сте излъгали, нито сте казали нещо обидно.

„Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума казана навреме!“ – това е цитат от Соломоновите притчи, който отразява силата на изреченото слово. Принципите на благополучието гласят, че думите ни могат да предопределят дали ще „имаме“ или „няма да имаме“, защото те са едни от инструментите, с които изграждаме своя свят. Някои метафизически учители смятат, че думите ни в буквалния смисъл оформят нашия свят. Изреченото в духовно съзнание твърдение може да има огромна духовна мощ. Звукът /изричането на думата/ може да промени нещата, както и самото съзнание. Нека разгледаме тази идея малко по-подробно. Всичко, от мислите през камъните, масите и столовете, до вас и мен, е съставено от енергийни единици в неповторими вибрационни конфигурации. Учените казват, че всичко вибрира и всичко има свое звучене – собствени отличителни вибрации. Звуковите вибрации въздействат върху физическата материя.

В книгата“Физика без математика“ авторът разказва за един експеримент, при който вибрациите на метални или стъклени плочи пораждат видими с просто око вълни. Когато поръсим плочите си с пясък и прокараме по ръба им лък на цигулка, при вибрирането на плочите се оформят геометрични фигури. Този прост експеримент показва как звуковите вибрации въздействат върху физическата материя. Възможно ли е това да означава, че думите, които изричаме през целия ден, индиректно приемат физическа форма в нас и помагат за оформянето на съдбата ни в зависимост от своята природа? Помислете за момент. Какво става с лицето и тялото ви, когато говорите радостно? Загрижено? Гневно? Развълнувано? Очаквателно? Как се чувствате, кагото някой ви говори радостно, загрижено, гневно, развълнувано, очаквателно? Една жена веднъж описа чувствата предизвикани от гневните забележки на своя приятелка, по следния начин: „Думите й бяха толкова силни, че сякаш ме зашлеви в лицето!“ При тези факти със сигурност ще ни бъде от полза да изградим навика да внимаваме какво говорим!

Ерик Батъруърт веднъж отбеляза в радиопредаването си „Войс ъф Юнити“, излъчвано в Ню Йорк, че „Никой не се ражда с навици – добри или не чак толкова добри. Те се създават чрез повторението на дадена постъпка или мисъл. Но дори при постъпките първо имаме мисъл. Можете да овладеете и да преодолеете навиците си, каквито и да са те. Те не са наследени, нито са наложени. Те са придобити. Щом подсъзнанието ви е способно да усвои определен тип реакция, значи е в състояние да създаде и други. Вие можете да се промените. Не е необходимо да оставате същите.“

Ела Уилър Уилкокс пише в своята поема „Постижение“ следното: „Използвай всичките си скрити сили. Не се отклонявай от мисията си и не чакай обстоятелствата да изковат или променят съдбата ти!“

Създайте си навика да мислите, преди да говорите. Никога няма да съжалявате. По време на разговор изричайте позитивни твърдения, за да се чувствате и вие и другите добре. Въздържайте се от клюки. Говорете само истината. Научете се да се наблюдавате обективно. Внимавайте какво говорите.

Център за Психология и Психотерапия