„Истинската любов е грижовност и отдаване, хармония и мъдрост.“
Кога ще научим достатъчно за личните взаимоотношения, за да можем да изгладим хода им? Има ли начин да бъдем щастливи в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?
Има начин да бъдем щастливи в една връзка и той е да я използваме за истинското й предназначение, а не за измислена от нас цел. Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато ни призовават да създаваме, изразяваме и изпитваме все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можем да постигнем това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите. Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.
Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотношенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина. Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо“ до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо – то упражнява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е. В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд. Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила“ (или „той наистина се е променил”).
Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си. Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някого друг, за да изпиташ напълно Кой Си и … без някой друг си едно нищо. Това е мистерията и чудото, разочарованието и радостта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко разбиране и пълна готовност да живееш в този парадокс по начин, в който да има смисъл. Наблюденията са, че много малко хора го правят.
Повечето от нас навлизат в годините, в които се формират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа. Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сме се отказали от най-великата си мечта, оставили сме настрана най-голямата си надежда и сме се примирили с най-малкото си очакване (или изобщо с нищо).
Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ни мечта, най-висшата ни идея и най-съкровената ни надежда, са се отнасяли до любимия ни друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ни е бил колко добре другият е посрещнал нашите очаквания и колко добре ние сме посрещнали нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ние сме посрещнали своите.
Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възможност) да сътворим и създадем изживяването на най-висшата си концепция за Себе Си.
Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаме като най-голямата житейска възможност да сътворим и създадем изживяването на най-висшата си концепция за някой друг. Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците! Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си. Това изглежда като странно учение, защото си научен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Истината обаче е: съсредоточаването ни върху другия, фикс идеята ни за него е това, което причинява провала в отношенията.
Ако не можем да обичаме Себе Си, не можем да обичаме другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят – то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричаме подсъзнание. Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си”.
Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за виждане. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Много повече. Страхът е единственото нещо, което спира другия, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.
Център за Психология и Психотерапия
191total visits,1visits today