Обвързаността в двойката бива три основни вида и е от особена важност, към кой от тези видове смятате, че принадлежите самите вие както и вашият партньор. Първият вид се нарича „празна“ обвързаност. В този случай двойката е обвързана не заради любов и преданост, а заради зависимост или задължение. Партньорите остават заедно, защото се налага. Ако фокусът е единствено върху неприятното задължение или взаимната зависимост, тази двойка може никога да не се издигне до по-високо ниво на обвързаност.
Вторият вид е романтичната обвързаност. При нея сякаш казваме „Обвързвам се с теб, защото те обичам.“ Това ниво почива върху привличане и изисква поддържане на усещането за щастие. Щом щастието намалее или привличането избледнее, обвързаността пресъхва. Тази обвързаност е резултат от чувствата, но чувствата могаг и да се променят.
Последният вид е моралната/духовната обвързаност. При нея човек приема, че любовта може да нараства и да намалява, но свързаността с другия е важна и заслужава уважение. Това е обвързаност не само с партньора, но и с обетите. Това е обвързаност с израстването на другия. Около 20 процента от разводите и разделите стават през първите две години от брака. Почти 40 процента от разводите стават до четвъртата година от съвместния живот. Особено по-младите двойки не чакат да се почувстват нещастни, за да се разведат. Вероятно поради младостта на партньорите и наличието на привлекателни алтернативи, разводът изглежда по-разумното решение от крепенето на брака и съжителството.
Ако връзката ви се разпада, разбираемо е, че вече не й се отдавате стопроцентово. Но в случай, че все пак съществува частица надежда, би било от полза да се посветите не на връзката, а на работата върху подобряването й. Определете времева рамка, приемлива и за двама ви /една седмица, един месец, шест месеца/, и се посветете на подобряването на взаимоотношенията.
Обвързаността ни осигурява нещо, за което да се хванем, когато толкова много други неща в света изглеждат несигурни и непредсказуеми:
– тя е повече от обещание – тя е отдаденост на обещанието.
– има стойност точно защото винаги има причини да не я пренебрегвате.
– тя е решение да обичаш и да поддържаш тази любов въпреки пречките.
– обвързаността винаги е решение да се държиш като обвързан.
– обвързаността не е моментно решение. Тя е постоянна. Всяко усилие да преодолеете труден период всъщност е решение да се посветите на връзката.
– колкото по-отдадени сте на връзката, толкова по-дълго и усърдно ще постоянствате в трудни моменти. Рядко има успех без постоянство.
Не е лесно да се чувстваш обвързан, когато връзката ти носи болка. Но тази обвързаност е необходима, за да можеш да издържиш и да решиш проблемите си с партньора.
Център за Психология и Психотерапия