9. Комплекс за изоставеност – явява се вследствие на недостатъчна любов, на дълбока самота и огорчение. Индивидът е бил принуден да съзре рано и още в детството заживява с чувството, че никога няма да бъде истински обичан и признат като личност. Измамен в най-съкровените си очаквания, в юношеството си, той се съмнява в проявяваните към него чувства и симпатии, нуждаейки се от доказателства за тяхната искреност. За човек с такъв комплекс дори най-незначителните събития предизвикват мъчително безпокойство, породено от усещането за изоставеност. Силно критичен и взискателен, той се стреми да превъзмогне душевните си терзания като ги затваря в себе си. Така само подтиска и ограничава всеки порив на нежност. В резултат възникват съответни компенсаторни реакции, като демонстриране на способности и добродетели, смелост, стремеж да буди възхищение и други.
10. Параноя – параноята в най-общ вид представлява патологично надценяване на личното Аз. Това е вид невроза, която се дължи на силно развито чувство за малоценност, съпроводено от огромна гордост. Проявленията на параноята могат да започнат от леко душевно неравновесие и да стигнат до остри психози. В последния случай човек мечтае и си представя ситуации, в които той е най-добрият. Гордостта му подсъзнателно подхранва Аза, стремящ се да бъде над останалите и да получи признание. Зад привидната търпимост, скромност, доброта и щедрост, обикновено се крие враждебност, а често пъти и омраза и деспотизъм. Съсредоточена върху собственото си величие, личността остава в сянката на самата себе си и на своя мним героизъм. Това рано или късно води до разрив в отношенията с околните. Огромната гордост, недоверчивостта, мнителността и измислената мания за преследване правят индивида лесно раним в неговия егоизъм, взискателност и претенции да бъде уважаван и харесван. В контактите той е придирчив и агресивен, не може или не иска да се вмести в рамките на общите изисквания и интереси. Параноикът е труден за разбиране – преценките му са деформирани, дори най-дребните неща се приемат драматично и усложнено. Свръхемоционален, импулсивно щедър и селективен, той бързо и войствено преминава към защита и атака. Този тип хора са твърде уморителни за околните, понеже смятат, че всичко им е позволено. Те насищат пространството с тревожното им Его и изтощават енергията на всички около себе си. Тенденцията към прояви на параноя се засилва при Комплекс за Превъзходство и Комплекс на Нарцис.
11. Комплекс на по-малкия в семейството – характеризира се най-общо с неприязън към по-голямото дете в семейството, което обсебва изцяло вниманието на родителите си със своите способности, красота или слава.
12. Комплекс за малоценност – това е социален комплекс, за който е характерна загубата на доверие в себе си и в своите способности. Чувството за малоценност се явява като голям проблем при утвърждаването, реализацията и постигането на по-високи цели в обществото. Личността се затваря в себе си, изолира се в собствения си свят, страда от своята нерешителност, чувства се различна в обществото, където мисли, че е отхвърлена от другите. Това й пречи да стига докрай в осъществяването на своите намерения. Такъв човек приема несполуките за доказателство на недостатъците си, а успехите – за плод на случайността. При това самоподценяване, човек се старае да се доказва първо на себе си, а след това на останалите. Веднъж осъзнал своята слабост, за да не бъде толкова уязвим, той непрекъснато се стреми да се самоусъвършенства и да разширява познанията си. Дори и тогава обаче, в своя максимализъм, индивидът не се чувства достатъчно „съвършен“ за да пристъпи към действие, предпочитайки да не поема излишни отговорности и задължения. По такъв начин съвестта и натрапчивият скептицизъм се явяват бариера за личната активност и предприемчивост. Комплексът за Малоценност поражда определен вкус към страданието, в мъката се открива своеобразна утеха, а на определен етап може да се стигне до пълно обезверяване. Нуждата от по-голяма сигурност прави „малоценния“ човек силно чувствителен и към най-дребните неща. Тази фрустрация се компенсира с комплекс на Превъзходство.
13. Комплекс за вина – комплексът се проявява с постоянно /с повече или по-слабо изразено/ чувство за вина и страх да не се сгреши и с вътрешна увереност, че не се действа, както е необходимо. Типични са проявите на самокритичност, досадни скрупули, натрапчиви идеи или непрекъснати съмнения. Съвестта и чувството за дълг поставят толкова високи изисквания, че винаги съществува усещането за допусната грешка. Страхът и безпокойството да не се сбърка изострят колебанията преди да се пристъпи към действие. След приключване на определена работа започват съмнения дали е направено точно каквото е било необходимо. При това самонаблюдение и самонадзор, личното Аз непрекъснато усеща обвиненията на някакъв въображаем „съдник“, а всяка забележка се приема като укор или порицание. От друга страна, това прави личността стриктна и примерна, придирчива и максималист в поведението и преценките си. В определени случаи комплексът се съпровожда от мания за хигиена и чистота или е свързан с комплек за Малоценност. Източници на „вината“ могат да бъдат някои от следните по-важни причини:
– възпитание с насаждане на страх или чувство за вина, подценяване или пренебрегване на способностите.
– постоянно сравняване с другите.
– родители, радващи се на възхищение и слава – за детето е трудно да се идентифицира с техния потискащ самочувствието му идеален образ.
– душевни травми – отговорност за причинени рани, станала злополука, родители принесли се в жертва и пр.
– самообвинения поради Едипови чувства или комплекс за Кастрация.
14. Комплекс за Кастрация – комплексът е свързан с фантазиите на съзряващото момче, че могат да го лишат от половия му орган – символ на неговата мъжественост. Тази подсъзнателна тревога идва от страха да не бъде наказан от бащата, поради своята сексуална активност или мнимо желание да съблазни майка си. Комплексът може в последствие да стане симптом на натрапчива невроза. При мъжете някои от по-важните последствия са:
– развиване на комплекс за вина и свързаните с това нерешителност, безпокойство и трудности в утвърждаването.
– полова, физическа или психическа слабост, страх от жените или презрение към тях, което може да прерасне във фригидност и женомразство.
През пубертета комплексът понякога се засилва и оказва влияние върху половата ориентация, сексуалните желания на юношата, а в определени случаи предопределя и склонност към хомосексуализъм. Ако индивидът не преодолее отъждествяването си с противоположния пол и не докаже своята мъжественост, в по-зряла възраст той би срещал трудности с жените. В тях той ще открива само недостатъци, защото никоя не би могла да измести образа на майка му.
– нарцистично поведение.
– прояви на садистични наклонности – разрушителна импулсивност или агресивност, насочена към партньора с цел физическо или психическо нараняване.
– в подчинено положение се намира утеха и начин за себеутвърждаване, подхранвани от любов към бащата.
– стремеж към подчиненост в любовта и секса.
– прояви на някои от формите на мазохизъм, малоценност и комплекс на Електра.
Край на 2 част