Световноизвестният психиатър Карл Густав Юнг се приема за откривател на понятието „комплекс“. Според неговото учение, комплексът е жизнено проявление на психиката и отговаря за различни видове човешко поведение. Той се гради на базата на възприятия и реакции, които се задействат периодично под влиянието на определени сигнални ситуации. Комплексът се заражда много лесно. Понякога е достатъчна само една критична или обидна дума от родителите, близките, учителите или приятелите. Травмата, която често е мъчителна или трудно поносима, в повечето случаи се подтиска или напълно се забравя. Въпреки това тя поражда повече или по-малко патологични реакции, които остават да съществуват изолирани в психиката, докато не бъдат възбудени при определени обстоятелства. Юнг открива, че при жените доминират комплексите, отнасящи се до дома, семейството, бремеността, децата, семейния живот. При мъжете преобладават комплексите, свързани с общественото положение, престижът, успехите, кариерата и парите. И в двата случая обаче, комплексът е проява на безсилието на волята и неефикасността на съветите, отправяни към нея. Днес са известни много и най-разнообразни психологически комплекси, познанията за които помагат на психолозите да попречат на вредното влияние на вътрешните личностни конфликти. Съществуват комплексите на Отбиването, на Прометей, на Атлас и на Икар, на Дон Кихот, на Прометей и тн.
Интерпретация на комплексите:
1. Комплекс за превъзходство – Стремежът към превъзходство може да се прояви във връзка или като компенсаторна реакция на комплекса за Малоценност. Подтикван от егоцентризъм, индивидът с комплекс за превъзходство реагира по определен начин с цел да прикрие собствените си недостатъци. Най-общо превъзходството се компенсира чрез склонност към преувеличения и импровизации от най-различен характер.
2. Едипов комплекс – Според Фройд съществува само един комплекс – Едиповия, а всички останали са последици от него. Женската форма на Едиповия комплекс на проявление се нарича комплекс на Електра. Едиповият комплекс е инфантилен /детски/комплекс. Образно казано, той е възел от силни чувства, които определят сетивния живот на детето във възрастта между 3 и 5 години. Едиповите чувства се изразяват чрез голяма любов към родителя от противоположния пол и враждебна ревност към другия родител. На тази възраст независимо от възпитанието си, всички деца в по-голяма или в по-малка степен изживяват този комплекс, който има решаваща роля за емоционалния живот на подрастващите. Наивният израз на детските емоции може да породи отрицателни родителски реакции, а те от своя страна да станат причина за тревожен страх в детето. Към 5 годишна възраст това безпокойство е в състояние да прерасне в психическа затормозеност и подсъзнателно прикриване на чувствата и емоциите. Определящо значение за по-нататъшното развитие на всеки човек е той, само по собствен начин да разреши проблема със своя комплекс. Ако го подцени, индивидът би срещнал редица проблеми, свързани с чувството на вина, поради своята слабост.
3. Комплекс на Електра – Фройд описва една важна разлика между комплекса на Едип и този на Електра. Според него, в началото на своето развитие момиченцето е привързано към майка си. След това, към 5 годишна възраст, то открива анатомичната разлика в половете и реагира на отсъствието на пенис по своеобразен начин – чрез Комплекс на кастрация /полова ощетеност/. В този случай комплексът приема формата на срам и отричане от своята женственост, а малкото момиче започва още повече да обича баща си и да желае да прилича на него. В други случаи детето развива мъжки наклонности когато:
– те са били признати в семейството и /или обществото
– има брат, който е обект на възхищение от страна на родителите
– има майка с изявена мъжка полярност
– детето е пренебрегвано или е лишено от нежност в семейството.
4. Комплекс за отхвърленост – При тази фрустрация човек се чувства изолиран, изоставен или пренебрегван от хората около него. Комплексът намира израз в натрапчиви мисли като: „Мен ме отхвърлят.“ или „Мен никой не ме обича“. Изявява се в резултат на силно емоционално въздействие или грубо дистанциране на околните по отношение на комплексираната личност.
5. Комплекс на Нарцис /нарцисизъм/ – Този комплекс е характерен с прояви на самодоволство, себелюбие, егоцентризъм и възхищение от себе си. „Нарцисът“ с удоволствие се наблюдава в огледалото, зависим от своя стремеж да се хареса на околните, но най-вече на себе си. Той се нуждае от ласкателства и одобрение, издига в култ своя външен вид, идентифицира се с един измислен, идеален образ, който му придава тежест пред другите и го издига в собствените му очи. Дори и най-малката критика относно неговата външност може да извади „нарциса“ от равновесие, затова е необходимо той да бъде стимулиран с възхищение и комплименти. Такъв тип личности обичат да излагат на показ своите познания и силни страни, своята красота или обществено положение, проявявайки склонност към маниерничене и самохвалство. Една от формите на нарцисизма е издигането в култ на личната сексуалност, което обикновено е компенсаторна реакция на комплекс за Кастрация.
6. Мегаломания – /в популярния език се използва терминът грандомания/, е патологично състояние, което се разглежда като разрастване на параноята, проявяващо се чрез крайности. Мегаломанията е известна и като „Лудостта на величията“. Мегаломанът в стремежа си за повече власт и обществен престиж, живее със своите илюции, мечти и фантазии, идентифицирайки се с тях. Неговата завист и егоизъм са подсъзнателни и грижливо прикрити, а чрез своето поведение той се мъчи да внушава човеколюбие и справедливост. Този тип личност, според настроението си, трябва да бъде „велик“ или да е „никой“. Индивидът е убеден в своята добронамереност като в противен случай започва да изпитва угризения и чувство за вина. Ако по някакъв начин някой засегне образа му на „добър повелител“, дори най-малката забележка би го настроила враждебно и агресивно. По тази причина мегаломанът се стреми да измести или отстрани хората, които се съмняват в него.
7. Комплекс на Каин – това е комплекс, който „изразява враждата между хората“. Той е свързан с взаимоотношенията в детството и по-точно тези с братя и сестри. Малкият „Каин“ се чувства подценен в сравнение с по-големия си брат или сестра. Това е в състояние да го фрустрира и озлоби или да го тласне към бягство от реалността. По-късно комплексът на Каин се изявява като патологична форма на агресивност вследствие на подценяването или отхвърлянето на личността. Тази агресивност се изявява в юношеска възраст с враждебност и настървение срещу реален или мним съперник по отношение на по-привилигированото положение на последния. Индивидът е склонен да приема всяка ситуация като състезание между равни противници, в което той е длъжен да спечели или да запази своите предимства.
8. Комплекс вследствие разминаване с призванието – при този комплекс е разбита и сломена една силно чувствителна натура. Процесът се съпровожда с усещане за неразбиране и недооценяване от страна на околните. Разминаването с истинските способности и призвание може да се крие както в силната инертност на самия човек, така и да е свързано с провал в личния или обществения живот.