Вярвате ли, че реалността е нещо извън вас?
Често чуваме хората да говорят за „реалния свят навън“. Разбира се, може да има свят извън собствената ни индивидуална реалност – външен свят със свои собствени черти и особености. Но другият свят, вътрешният, може да бъде много по-реален, мястото, където се намират вашите убеждения, мисли, чувства. Вътрешният свят може да е по-малко осезаем и стабилен от външния, но въпреки това е истинското обиталище на живота. Вашето щастие, душевният покой и радостта от работата, приятелите и любимите същества, често зависят много повече от този вътрешен свят, отколкото външния.
Някои хора биха казали, че вътрешният свят е само отражение на външния – че външният свят представлява истинската реалност, докато личните възприятия, мисли и чувства, са резултатът от външните условия. В края на краищата, когато сме нещастни, не се ли опитваме първо да променим външните условия на живота си? И все пак е напълно възможно нашият вътрешен свят да отразява сила, напълно независима от външните обстоятелства.
Двама души могат да живеят при подобни външни обстоятелства и да имат съвсем различни вътрешни преживявания. Представете си, например, че на двама мъже е възложено да говорят пред голяма аудитория. Единият може да обича да говори пред публика и преживяването да е изключително приятно за него. Другият, може ужасно да се притеснява от публични изяви и преживяването да е мъчително изпитание за силата на волята му. И двамата мъже са изправени пред идентична реалност, но вътрешните им реалности доста се отличават.
Всеки индивид има предубедено съзнание, характерно само за него. Нещастният човек ще е склонен да вижда, неща оправдаващи нещастието му. Песимизмът ще вижда обезкуражаващи гледки накъдето и да се обърне. Оптимистът обикновено търси хубавото в ситуацията. А честният човек ще открие истината в създалата се ситуация и ще създаде своя собствена реалност.
Може би години наред сме вярвали, че ще постигнем щастие и душевен покой чрез промени във външния свят. Но щастието е вътрешно дело. Външните промени сами по себе си едва ли ще ни направят щастливи.
Вероятно ще е от полза да си спомним, че разполагаме с малко по-голям контрол над вътрешния си свят, отколкото над външния. Което не означава, че променянето на вътрешния ни свят непременно ще бъде лесно. Възможно е да сме шаблонизирали непоклатимо мислите, чувствата или мирогледа си. Промяната невинаги ще е лесна, но може да бъде осъществена.
Първата стъпка е да огледаме убежденията и нагласите си и да следим мислите и чувствата си. Много често промяната започва когато си дадем сметка за фалшивите си убеждения и направим усилие да ги приведем в съответствие с реалността. Когато забележим негативни мисли и решим да не се вслушваме в тях, и когато забележим негативни чувства и решим да не им дадем власт над себе си. Ние имаме властта да създадем собствената си реалност като избираме положителни и правилни мисли и убеждения. Така че ние наистина създаваме собствената си реалност, вътрешната си реалност, единствената реалност, в която истински живеем.
По своята същност ние сме духовни същества. По своята същност нашият свят е духовен свят и основните контролиращи сили могат да се определят като духовни закони. Когато се „влюбим“ в тази духовна същност или постигнем духовно единение с нея, когато започнем да осъзнаваме, че този свят е добър и че хората в него притежават вродена вътрешна доброта, тогава може би ще виждаме с „духовния си взор“. Можем да видим добротата във всички хора и да почерпим от тях доброта.
Център за Психология и Психотерапия
973total visits,11visits today