Интернет базираните социални мрежи или т.нар. сайтове за социални мрежи (ССМ) са една от сравнително новите форми на компютърно опосредствана комуникация. Те се появяват преди повече от десетилетие, но през последните 6-7 години се превръщат масов феномен и на практика реализират глобализационната идея за нови транснационални и по-демократични общества.
Българите са на първо място в Европа по използване на технологиите за достъп до социалните мрежи. Toвa е и една от основните причини за употребата на мобилни телефони, компютри/лаптопи и таблети – 92% от българите използват технологичните си устройства за достъп до социални мрежи при средно 75% за Европа.
Бързият интернет и широкото разпространение на мобилните телефони са сред основните причини за популяризацията на социалните мрежи у нас. Българите не само са най-активни в Европа в използването на социалните мрежи, но са и на първо място по използване на тези устройства за правене/публикуване на снимки – 74% (при средно 51% за Европа като цяло), и заснемане/публикуване на видео – 47% (спрямо 25% от европейците). Следват гърците респективно с 66% и 45%.
Най-общо като сайтове за социални мрежи се разглеждат като уеб-базирани услуги, които позволяват на хората: да се себепредставят чрез изграждане на публично достъпен профил / профил с ограничен достъп в рамките на една затворена система да създават списъци с други потребители, с които имат връзка и да преглеждат своите списъци и тези, създадени от други потребители на системата. Като системи от приложения те предоставят на потребителите си различни функции за себепредставяне, управление на собствената идентичност, свързване и взаимодействие с други потребители, управление на комуникацията с тях, както и активно използване на различни медии в процеса на комуникация.
Себепредставянето или управлението на впечатленията за себе си (т.е. на Аз-образа) е процес, при който човек контролира начина, по който го възприемат другите в социалните взаимодействия. Потребителите на ССМ се себепредставят и управляват впечатлението за себе си чрез профил. Той е изходна точка за осъществяване на комуникацията между членовете на онлайн социалната мрежа. Въпреки различния си фокус, целеви групи и възможности, всички ССМ функционират по сходен начин. След регистрация потребителите получават възможност да създадат личен профил, който включва и списък с „приятели”. За разлика от други форми на компютърно-опосредствана комуникация, ССМ предоставят много по-големи възможности за детайлно себепредставяне, управление и оптимизиране на собствения профил, вкл. на списъците с „приятели”, чрез различни интегрирани приложения.Основните механизми на себепредставяне и управление на Аз-образа чрез профила в СС са себестилизация и интерактивност (Wiesinger, 2008).
Себестилизацията е възможност за индивидуализиране на профила и себеприписване на определени характеристики. Повечето ССМ предлагат богата гама от възможности за себестилизация чрез включване на лични данни като име, възраст, пол, националност, образование, учебно заведение или месторабота. Регистрираните могат да предоставят информация за своите интереси, религия, политически възгледи, раса, любими книги, филми, музика, включително и чрез добавяне на мултимедийно съдържание Съществува възможност за споделяне на информация за себе си в секция „за мен”. Важен елемент от себестилизацията е и изборът на степента на „видимост на профила” от страна на потребителя. В рамките на мрежата профилът може да бъде достъпен само за „приятели”, за „приятелите на техните приятели” или за всички потребители.
Интерактивността е вторият механизъм на себепредставяне и управление на Аз-образа в ССМ. Той се реализира чрез активността на потребителя в рамките на мрежата и по същество е функция на взаимодействията с другите участници, както и на идентификациите със специфични приятелски групи в тях. Основен елемент от интерактивността е създаването на „списъци с приятели”, както и обменът на лични или публично видими послания с тях (текст, аудио, видео) чрез различни интегрирани в ССМ приложения – „стена” на профила, блогове, форуми, чатове, игри и др.
Посредством „себестилизацията” и „интерактивността” се изгражда гъвкав и пластичен Аз-образ, който едновременно разграничава, отразявайки уникалността на потребителя и интегрира, показвайки „принадлежността” към точно определен ССМ или отделна, „специална” група в съответната мрежа.
Емпирично е установено, че интерактивният аспект на профила, т.е. списъкът и връзките с „приятели” до голяма степен служи като индикатор за идентичността на собственика на профила. Виртуалната личност печели социално одобрение и статус в зависимост от броя, популярността и атрактивността на „приятелите”, както и от позитивните коментари, които получава от тях на „стената” на профила си. Ефектът от негативните коментари варира според пола на притежателя на профила. Негативни коментари за „алкохолни подвизи” и промискуитетно поведение повишават социалния престиж, ако притежател на профила е мъж, и го намаляват, ако е жена Управлението на впечатленията, стремежът към социален статус/престиж) и демонстрацията на социална свързаност и популярност се посочват като основна причина за избор на определени приятели.
Някои изследователи разграничават три форми на себепредставяне във Facebook, в зависимост от степента на тяхната индиректност и директност. Индиректната форма на себепредставяне включва снимките, които потребителите сами добавят, както и снимките и коментарите, добавени в профила им от други потребители. Повече от 1/3 от потребителите представят себе си сред приятели. Тази форма на себепредставяне се разглежда като проекция на Аз-а като социален актьор „Виж ме и ме опознай чрез приятелите ми, т.е. „повече показва, отколкото казва”. Друга форма на индиректно себепредставяне включва разкриването на лични интереси и предпочитания. Тя е проекция на Аз-а като потребител „Виж какво обичам да правя/слушам/чета” и др. Третата и най-слабо разработвана част от профила е директно вербално описание на себе си в секция „за мен”. Това описание или отсъства, или се предава в лаконична форма – кратки, закачливи и афористични изречения.
Като цяло се наблюдава предпочитане на индиректни форми на себепредставяне, свързани със стремеж към изграждане на социално желателен образ, чрез представяне на групово ориентирана идентичност „Виж ме първо в контекста на групата и сред приятелите ми”. В този смисъл Аз-образите, които се проектират чрез себепредставянето в ССМ не са характерни нито за реалността, нито за други анонимни онлайн среди. Те са специфични за ССМ желани Аз-образи.
Една от най-важните особености на ССМ, която до голяма степен обяснява стремежа на участниците да изградят желан Аз-образ е, че за разлика от останалите форми на компютърно-опосредставана комуникация, ССМ се отличават с много по-ниска степен на анонимност, или т.нар. „нонимност” (В ССМ обмяната на информация има не само частен характер. Тя добива и публичен характер чрез възможности за пълна „видимост” на личния профил и на списъците и връзките с „приятели”, публикуване на коментари в профила на други участници. Тази „нонимност” и очакването за превръщане на виртуалния контакт в реален в значителна степен минимизират несъответствието между проекциите на реалния и идеалния Аз в ССМ. Потребителите се опитват да балансират между желанието си за онлайн себепредставяне в положителна светлина и необходимостта от себепредставяне, което да съответства на реалния Аз.
Друго, което отграничава ССМ от повечето платформи за виртуална комуникация е фактът, че те служат на потребителите не за създаване на контакти с непознати, а основно за поддържане, задълбочаване или възстановяване на отношенията с познати, приятели, „приятели на приятели” и семейство .Тази тяхна функция силно ги доближава до реалните социални мрежи. Благодарение на технологията за регулиране на настройките за сигурност и «видимостта» на собствения профил за различни потребители и групи, в онлайн базираните социални мрежи управлението на впечатленията за себе си може да се постигне и чрез различни «задкулисни» или «сценични» себепредставяния, в зависимост от ситуацията и аудиторията. Опосредстваността на комуникацията дава по-голяма свобода за себепредставяне и изразяване на истинския (скрития) Аз, изграждане на идеален Аз-образ, както и експериментиране с идентичността (чрез изграждане на фалшив профил).
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия
138total visits,1visits today