Природата ни показва, че почти всяко нещо се проявява в цикли. Земята се върти в дневен цикъл. Луната кръжи около Земята в мечесеч цикъл, а земята – около Слънцето, в годишен цикъл. През годината четирите сезона ни отвеждат от студено на топло и отново на студено, като растения и животни преминават от спяща към активна фаза, а после, когато приближи следващата зима, отново потъват в сън. Приливите всеки ден заливат и се отдръпват от бреговете. Всеки ден завършва със залез, последван от нов изгрев. И всичко се повтаря. Всяко начало има край и всеки край предвещава ново начало.
Всеки от нас изживява безброй пъти начало и край. Всеки сезон от живота ни има начало и край, който води до ново начало. Детството свършва и започва юношеството, то свършва и започва младостта, младостта свършва и започва средната възраст, средната възраст свършва и започва старостта.
Обикновено ние обичаме всяко начало – честваме новото. От друга страна, много хора се противят на края на доста неща и се опитват да го отложат. До голяма степен тази наша съпротива се дължи на неспособността ни да осъзнаем, че сме едно цяло с природата. Често не изпитваме радост от края на нещо, вероятно защото забравяме, че във всеки край се крият семената на едно начало.
Макар краят понякога да е болезнен, тази болка ще е по-малка, ако вместо да му се съпротивляваме, гледаме на времето като на естествен процес: листата напъпват през пролетта, израстват през лятото, пожълтяват през есента и окапват през зимата. Успокояваща е мисълта, че сме неотделима част от великия замисъл на природата. А той означава промяна. „Докато преминаваме през света, той се променя.“, пише атомния физик Роберт Опенхаймер, „така че годините от човешкия живот, измерват не някакво малко израстване, или промяна на наученото в детството, а един голям подем.“
Днес този голям подем означава най-малко начало на нова ера в историята на света, защото с последните промени ние достигнахме и започнахме да надхвърляме досегашните граници на природата и на самата земя. В миналото промяната беше изолирана, рядка и органична. Днес тя става вездесъща, непрекъсната и универсална.
Колкото повече вярваме, че всеки край е ново начало, толкова по-малко ще се съпротивляваме на раздялата със стари идеи и отношения. Колкото по-малко се съпротивляваме, толкова по-малка болка ще изпитваме, преминавайки през множествено цикли на своя живот.
Много хора се страхуват от промяна. Но нашата божествена същност ни подтиква към израстване, към усъвършенстване, към по-широки хоризонти, към докосване до Вселената. Животът изисква промяна. Ние можем да изберем дали да се носим леко или да се съпротивляваме и да се сковаваме от страх. Можем да се приютим в полите на планината, но изкачването е пътъшествие на душата.
Д. Х. Лорънс е казал: “ Ние се променяме, трябва да се променяме и не можем да не се променяме, така както листата не могат да не пожълтеят и да не окапят през есента.“ Не е ли вълнуващо да се изживее всичко добро, което нашата чудесна Вселена се опитва да ни даде?
Представете си за миг, че сте гъсеница. Някакъв странен порив ви кара да обвиете тялото си в пашкул – безспорно смърт!
Колко ли е трудно да се откажеш от единствения живот, който някога си познал, живот на пълзене по земята в търсене на храна. И все пак ако искате да вярвате, както изглежда гъсениците са способни да го правят, краят на вашия живот, като прикован към земята червей може да е началото на живот в образа на красиво крилато небесно създание.
Силният потенциал, скрит в промяната, се дължи на възможността всяко ново начало да ни донесе по-голяма радост и свобода от преди. Дали това наистина ще се случи, дали ще продължим да израстваме през циклите на своя живот – това до голяма степен зависи от нас.
Ние играем роля в случващото се, като избираме как да гледаме на нашата промяна, на нашите начални и крайни етапи. Можем да гледаме на всеки край като на трагедия, да му се съпротивляваме и да го оплакваме, но можем да го възприемаме и като ново начало, като раждане на по-добри възможности. Онова, което гъсеницата приема за трагична смърт, пеперудата вижда като чудото на раждането.
Център за Психология и Психотерапия