„Самият път е целта.“ Согиал Ринпоче
Днес всички ние сме обстрелвани от манипулативни и измамни послания от цял куп разнопосочни източници, всеки от които се опитва да бъде единственият отговор на въпроса как да живеем живота си. Откъснали сме се от собствения си вътрешен глас, от дълбоко вродената си мъдрост, за нас няма нищо по-лесно от това да се поддадем. Надпреварваме се да търсим външни „авторитети“ – учители, лекари, медии и реклами, за да осмислим живота си и да намерим цел. Някои от тези авторитети имат дълга история. Великите учения на мъдростта действително са издържали проверката на времето и днес може да бъдат открити в основата на повечето религиозни и философски традиции.
Днес разполагаме с непосредствен достъп до голяма част от тази мъдрост, благодарение на книгите, дисковете, интернет и тн. На наше разположение са поставени огромни количества помощ, стига да ги потърсим. И все пак в крайна сметка всеки от нас, поотделно и напълно самостоятелно, рано или късно се изправя пред същите онези въпроси, които са се превърнали във фундамент на философията и духовните традиции на хората от хилядолетия.
Единствено чрез обръщане навътре, далеч отвъд многообразието от гласове, което ни обкръжава, и постигайки достатъчно покой и тишина вътре в себе си, сме в състояние да чуем със сърцата си онова, което е наистина лично за нас.
В наши дни повече хора се опитват да възстановят връзката си със своята вродена мъдрост чрез медитация, пътешествия на съзнанието, усамотение. Можем да култивираме способността си да слушаме и само като отделим достатъчно време за себе си, за да вършим нещо, което ни доближава до природата, до нашия истински дух. Но трябва да имаме предвид, че от друга гледна точка, разговорите със себе си и слушането на сърцето се поддават много лесно на погрешна интерпретация. Повечето от хората, решили се на тази стъпка, разказват, че гласът, който чуват, е по-скоро усещане за нещо. Споделят, че се чувстват „в хармония с вселената“, „в единство с Бога“ или „носещи се по течението на живота“. Думите, които се използват за подобни описания, често са заблуждаващи, но преживяването, за което разказват, обикновено е напълно разбираемо за всички, които са го имали. И ако този вид себеизследване ви се струва приемлив, проявете търпение и предоставете на вродената си мъдрост достатъчно време, за да изплува, да бъде чута или да изяви себе си по начини, които нито предвиждате, нито сте в състояние да опишете.
Постигането на тишина вътре в себе си, обикновено отнема много повече време, отколкото сте очаквали или първоначално планирали. Отворете сърцето и ума си, експериментирайте, търсете напътствия тогава, когато се нуждаете от тях. Процесът на отварянето към мъдростта е изражение на самата мъдрост.
„В дълбините на всеки от нас, каквито и да са недостатъците ни, бие перфектният ритъм на невидимия ни пулс. Комплекс от звукови вълни и резонанси, абсолютно индивидуални и уникални, които ни свързват с всяка отделна прашинка на вселената.“ Джордж Ленард
Център за Психология и Психотерапия