Този синдром е пример за силата на запечатаните в съзнанието впечатления и образи. В основата му лежат спомените на малките момиченца от приказките за Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка и други. Всяка от тези героини била спасена от своя принц и живяла щастливо до края на дните си. Във всяка приказка, чийто замисъл е да накара малките момиченца да вярват, че е възможно и тях да ги сполети късметът, присъства по един принц. Написани през 19 век, тези истории не са подходящи за съвременните условия. По времето когато, са били създадени, особено в Европа жените са били лишени от повечето човешки права, а малките момиченца почти не са имали мечти, освен една – да намерят мъжа, който ще определи по-нататъшната им съдба.
Нито едно малко момиченце, в която и да било част на света не бива да си мисли, че съдбата, бъдещето и достойнството му зависят, от който и да било красив и очарователен „принц“. За съжаление тези запечатани в съзнанието митове, продължават да въздействат на прекалено много жени, които все още вярват, че за всяка от тях има по един принц, който ще ги спаси и ще се погрижи за тях.
Защо жената да не се възприема като принцеса, която ще постигне успех сама и ще помага и на други хора да се справят с трудностите? Защо да не си мисли, че не е задължително да е в беда и да бъде спасена или подкрепена от някого? Защо да не си каже, че е силна и умна, а не окаяна жертва? Защо да не си напомня непрекъснато, че красотата не се определя от външността /например от красивата рокля или короната/, а от душата? Защо да не си постави за цел да не забравя, че добрите дела, способностите, отзивчивостта и нежността я превръщат в красива принцеса?
За жалост има много жени от различни поколения, които все още живеят с илюзията, запечатана в съзнанието им, че ще се появи специален принц, който ще ги спаси и ще направи живота им идеален, за да бъдат щастливи до края на дните си.
Какво се случва с тези малки момиченца, които растат, търсейки през целия си живот принца или някого, който прилича на него, за да ги спаси? Когато открият, че това е само една илюзия, един мит, някои от тях стават озлобени и гневни. Други започват да се чувстват несигурни и губят самоуважението си.
Те са непълноценни, защото не са успели да си осигурят реална версия на илюзията, която са пазили дълбоко в своето оформящо се съзнание.
Жените не бива да очакват, че винаги ще се намери някой, който да ги спаси. Това е не само безотговорно, но и опасно. Тази представа е загуба за тях, защото ги инфантилизира, като вреди на тяхното самоуважение и ги прави зависими. Прекалено много жени смятат, че са се провалили, понеже не са открили своя принц. Тяхната самооценка зависи не само от това дали са омъжени или не – те трябва да бъдат омъжени за определен вид мъж.
Център за Психология и Психотерапия
161total visits,2visits today