Даниъл Канеман e израелски психолог – един от най-важните мислители на нашето време . Роден е на 5 март 1934 година в Тел Авив .През 2002 година става нобелов лауреат за икономика. Със своите анализи нарационалния модел на оценяването и вземането на решения. в условията на неопределеност Канеман и неговия колега Тверски правят революция в областта на науката. Новаторските му идеи оказват дълбоко влияние в различни области на живота , както в областта на когнитивната психология, така и в областта на икономиката, медицината и политиката. В човешкия мозък еволюционно са се развили две системи за преработка на информацията, постъпваща от външната реалност. При първата система процесите на обработка протичат бързо, автоматично, асоциативно, без да полагаме съзнателни усилия за това. Обратно, при втората система мисловните процеси са бавни, съзнателно контролирани и рационални.
Когнитивните капани (изкривявания) са несъзнаваните умствени филтри, през които възприемаме и интерпретираме постъпващите от реалността сигнали. Даниъл Канеман твърди, че само в един ден в нас се вливат около 20 000 сигнали от външната реалност. Ние имаме тенденция да бъдем “когнитивни скъперници” в обработването на тази информация и често използваме кратки пътища ( евристики), за да я обработим. Те се обличат с одеждите на автоматични мисли, интуитивни съждения, които изплуват в съзнанието ни спонтанно. Когнитивните капани ,от една страна улесняват обработване на информацията, но от друга изкривяват представата и оценката ни за реалността. Един от възможните начини за преодоляването им е да не се доверяваме безрезервно на първите мисли, които изплуват спонтанно на екрана на съзнанието ни, а да се опитаме да съберем информация и от други източници, да бъдем по-съзнателни към процеса на оценка на реалността. Както казва един от теоретиците на масовата комуникация, Уолтър Липман : “Между мен и света стои представата ми за света” .
В настоящия материал ще разгледаме само някои от най-разпространените капани, в които несъзнателно попадаме, когато преработваме постъпващите от реалността сигнали.
Ефектът на котвата се отнася до несъзнателен мисловен процес , който описва човешката тенденцията да разчитаме прекалено много на първата постъпила информация (котва) , когато вземаме решения и оценяваме другите.Тя се използва като образ (рамка) за по-следващите твърдения и интерпретации на реалността. Тук се включва и ефектът на първото впечатление. При него всяка следваща информация , ще се препраща автоматично към първата постъпила в мислите ни.
Ефектът на когнитивната леснота е свързан с тенденцията, нещата, които са ни по-познати , да ни изглеждат по-верни и благонадеждни, отколкото информацията, която изисква повече усилие за обработка. Тази особеност на човешкото мислене често се използва от рекламни и маркетингови специалисти, като образът на един продукт се позиционира с много повторения в публичното пространство.
Ефектът на асоциативната свързаност е тенденцията да направим света да изглежда смислен и предвидим, като постоянно разказваме истории за това какво се случва в него. Склонни сме да правим асоциации между събитията и обстоятелствата така, че да създадем в съзнанието си един логичен и подреден свят. Колкото повече едно събитие съвпада с нашата история, толкова по-важно ни се струва то. Постоянно сме водени от една вътрешна логика, която казва, че всичко се случва преднамерено,че всеки заслужава нещата, които му се случват.
Ефектът на потвърждението е нашата тенденция да търсим доказателства, потвърждаващи нашата теория (версия за реалността) и да подценяваме и пропускаме противоречащата на тях информация.
Ефектът на ореола е нашата склонност да пренасяме едно качество на индивида върху цялата му личност. Например, когато харесваме външния вид на някой, да смятаме, че този човек е и успешен, добър, забавен. И по този начин или да го харесваме напълно или да го отхвърляме.
Ефектът на достъпността е умствен кратък път, свързан със склонността ни да разчитаме най-много на информацията, която най – лесно си припомняме. Логиката тук е, че ако нещо може да бъде лесно припомнено то е по – важно от другите алтернативни решения, които си спомняме по – трудно. Поради този механизъм понякога сме склонни да разчитаме на най – скорошната информация при взимане на решения.
Ефектът на хазартната грешка е тенденцията да допускаме, че нашите действия могат да повлияват случайни събития от външната реалност
Ефектът на фундаменталната атрибутивна грешка е нашата склонност да приписваме чуждите грешки на стабилни личностни черти, без да взимаме под внимание факторите на средата. От друга страна, когато обясняваме нашите собствени грешки, преувеличаваме влиянието на външната среда и подценяваме личностния ни принос.
Ефектът на справедливия свят е свързан с вярването, че е светът е справедливо място, където всеки получава заслуженото.
Ефект на експонацията – това е тенденцията ни да се привързваме към някого или нещо, само защото го познаваме.
Ефект на фокусирането са отклоненията в прогнозите за даден обект поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект.
Ефект на Тексаския снайпер е склонността ни да правим хипотеза за нещо, когато вече предварително сме събрали данните, така, че то да пасне на предварителния модел в умовете ни.
Ефектът на първите и последни стимули е тенденцията ни, когато слушаме дадено представяне, най-добре да запаметяваме първата и последната част на изказването.
Реалността е един безкраен свят на постоянни случвания. Колкото по-будни сме за мисловните капани (изкривявания) в които попадаме, толкова повече мъдрост ще има в нашите решения и избори. Когато се научим да се доверяваме на рационалния, съзнателен избор, тогава реалността ще се случва в нас по-цветна и пропастта между нас и нея ще е по-малка.Това е едно голямо предизвикателство, което ще ни помогне да я опитомим постепенно и ще ни научи да се свързваме с другите , изпълнени с повече толерантност и разбиране.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия