Мотивацията се отнася до силите, които зареждат с енергия и направляват нашето поведение, силите, които ни помагат /индивидуално и групово/ да постигаме целите си. Всичко това е свързано със самочувствието, енергията, решителността, упоритостта, ангажираността и оптимизмът.
Както всички елементи на емоционалната интелигентност, така и мотивацията не може да се разглежда изолирано. Съвсем ясно е, че трябва да притежаваме значително самопознание, за да можем да определим и оценим какво е това, което от време на време ни направлява да постигаме целите си. Освен това трябва да сме способни да контролираме и управляваме емоционалната си енергия, за да се представим възможно най-добре спрямо способностите си, особено когато, се намираме под напрежение.
Също така, трябва да усещаме какво всъщност мотивира другите, ако ни се наложи да повлияем на тяхното поведение както като личности, така и като групи от хора. В допълнение разбирането за мотивацията има огромно значение за развитието на социалните ни умения, включително възможността да влияем положително върху поведението на останалите, да предотвратяваме и разрешаваме конфликти, да живеем и работим съвместно с други хора.
Стимулът е вид награда, която се предлага на определена личност или група от хора, за да се насърчат да работят по-усърдно и да постигат по-добри резултати, да се учат по-ефективно, накратко казано да се склонят да се държат по определен предпочитан начин. Целта е да се постигне мотивация. Похвалите, наградите, премиите, почетните звания и бонусите най-често се използват, като стимули при най-различни обстоятелства, които варират от взаимоотношенията между двама души /например родител – дете/ и се стигне до големите организации.
От друга страна, „спирачките“, такива като мъмренето, глобите и наказанията могат да имат същия ефект, но има вероятност да стимулират тип поведение, противоположно на това, което се цели, тоест те могат да бъдат повече демотивиращи, отколкото мотивиращи. Използването на стимули и спирачки в някакво съотношение, както обикновено се прави, често се приема като прилагане на метода на „моркова и тоягата“ във връзка с мотивацията. Характерна черта на мотивите и „спирачките“ е, че те се използват при опитите да се промени дадено поведение отвън, с външни сили, а не с инициатива на самия индивид или група. Така че много важно е да се направи разликата между мотивацията, която е отговор на някакви стимули и убеждения, предложени от други хора, и мотивацията, идваща отвътре, от самите нас. Затова първата съвсем естествено се нарича „външна“ мотивация, а втората, генерирана някъде дълбоко в нас, се нарича „вътрешна“ мотивация.
Ако се замислите, какво всъщност кара вас и членовете на семейството ви, приятелите ви, колегите ви, да се държат по определен начин, най-вероятно ще стигнете до заключението, че обстоятелствата имат голямо значение. Нека вземем за пример тези личности, на които им е трудно да се мотивират, докато са на училище или на работа. Тези, които са отговорни за тяхното представяне – като учители, мениджъри и тн, вероятно прилагат разнообразни техники и стратегии в опитите си, да ги накарат да бъдат по-усърдни и ефективни. Всичко това попада в графата на „външната“ мотивация, тъй като и стимулите и наказанията идват от източници извън личността. Те са повече или по-малко ефективни в зависимост от това колко умело и емоционално се използват и от кого. Това е така защото, всички ние по някакви причини сме способни да реагираме по различен начин на едни и същи послания, поднесени ни от различни хора. Точно затова някои преподаватели успяват да мотивират учениците или студентите си, които се учат неохотно, а други не успяват.
Парадоксално е, но същите тези личности, които демонстрират липса на каквато и да е мотивация в училище или на работното място, често са способни да се концентрират часове наред през свободното си време, когато се занимават със задачи и дейности, които са им интересни. За тези хора е ясно, че техните мотиви и ангажименти се появяват някъде отвътре, подхранени от личното удоволствие и вътрешното задоволство, което изпитват от дейността си. Има и такива хора, които изпитват същия вид вътрешно удовлетворение от работата си. Удоволствието от работата изглежда е в основата на така нареченото „чувство за призвание“, което кара тези хора да се стараят да правят кариера в някои специфични области като медицината или преподаването, независимо от факта, че статусът и материалните придобивки може да са значително по-високи в някои други професии.
Можем да разделим мотивацията на четири ключови аспекта:
– Положете усилия за постигане на високи стандарти
– Бъдете всеотдайни за постигане на целите
– Поемете инициативата и грабнете възможностите
– Бъдете оптимисти, дори когато късметът ви изневерява
Положете усилия за постигане на високи стандарти:
Личности, които са силни в този аспект от мотивацията, се описват като ориентирани към постигане на целите си. Ясното съзнание за целите им е тясно свързано с решимостта им да постигнат високи стандарти – за тях няма лесни мишени и обиколни варианти. Те не се задоволяват с достигането до удобно равнище в зависимост от това, което са постигнали, те постоянно жадуват за предизвикателствата на новите висоти.
Бъдете всеотдайни за постигане на целите:
Всеотдайността се приема за един от най-важните компоненти на мотивацията – тези, които я нямат, колкото и талантливи да са, рядко успяват да разгърнат целия си потенциал. От друга страна, и индивидуалности и групи от хора с по-малко вродени способности показват, че са способни да постигат високи стандарти чрез всеотдайност и решителност. За някои всеотдайността означава да пожертваш цялото си време и емоционална енергия в името на кариерата. Какъвто и да е произходът на тяхната мотивация, хората с по-голяма всеотдайност са тези, които са готови да жертват времето си и усилията си за постигане на поставените цели. Такива личности са пределно наясно към какво се стремят и какво искат да постигнат. Така че тяхната всеотдайност е емоционална.
Поемете инициативата и грабнете възможностите:
Обикновено справящите се с този аспект от мотивацията, са готови да се възползват от възможностите, които се отварят пред тях, за да постигнат целите си. В повечето случаи те са по-добри от останалите в откриването на тези възможности, а чак след това оценяват значението им. Наистина оптимизмът им е толкова голям, че те приемат всяка заплаха или пречка по пътя си като предизвикателство и оттам като шанс да прогресират.
Бъдете оптимисти, дори когато късметът ви изневери:
Ако сте силни в този аспект, то вие притежавате лични качества, които ви позволяват да продължавате да търсите начини за постигане на целите си, дори когато по пътя си срещате трудности и пречки. В случаите когато, срещнат затруднения, те се доверяват на съвета: „наблегнете на позитивното, елиминирайте негативното“.
Център за Психология и Психотерапия