Емоционалният темперамент е отчасти дар от природата и отчасти наследство от първите години на живота ни. Хубавото е, че той не е нещо неотменно, макар понякога да изглежда така. Много хора, които работят върху емоционалната си грамотност, вероятно ще усетят как основата на техния темперамент леко започва да се премества. В статията темпераментите са представени като противоположности, защото ние естествено противопоставяме единия край на спектъра на другия. Например, ние се нуждаем както от оптимиста, така и от песимиста, защото и двамата имат важни прозрения. Необходимо ни е и двете страни да работят в хармония. Пазете се да не бъдете едностранчиви и си позволявайте да се движите гъвкаво от единия край на спектъра до другия, според ситуацията. Когато прочетете следните двойки, помислете, за да решите като какъв емоционален темперамент определяте себе си.
- Оптимист срещу песимист
Често се казва, че според оптимиста това е най-хубавият свят за живеене, а песимистъп се бои, че е именно такъв. Песимистът винаги смята, че чашата е наполовина празна, докато според оптимиста, й трябва само едно навеждане на бутилката с вода, за да се напълни до ръба. И двата темперамента имат своите предимства. Понякога ни е необходим оптимизъм, за да свършим някоя работа. Но ни е необходим и гласът на песимиста, който да ни върне в реалността, когато сложим прекалено много дини под една мишница. Оптимизмът напомпва нашите очаквания и способности, а песимизмът ги свива.
- Злопаметният срещу лесно реагиращият
Злопаметните хора реагират с мълчание на нещата, които са ги наранили. Те трупат обидите и простъпките на другите, както и своите собствени. Когато им е удобно или когато се чувстват силно провокирани, те нападат главно със списък от недостатъците на другите, който понякога се простира до седмици или месеци преди това. Хората, които лесно се палят, по-скоро са непостоянни и говорят доста често без да мислят. До половин час, вече им е минало и са забравили целият разговор. Злопаметните хора могат да изглеждат твърде сковани емоционално, но пък, бързо реагиращите, често съжаляват за прибързаността си. Понякога се нуждаем от склонността към размишления, а друг път от умението да се разтоварваме бързо.
- Непринуденият срещу нервният
Непринуденият човек притежава хронична черта да реагира прекалено вяло на емоционалните стимули, а нервният човек прекалено силно. Ако сте непринудени, вероятно страдате по-малко, но пропускате много от нюансите, които останалите забелязват. Ако сте нервен, ще откриете, че сте много по-чувствителни от жизнерадостния непринуден човек и че тази чувствителност ви струва много, по отношение на емоционалното равновесие. Повечето творци са нервни, но колкото по-добре успеят да развият своите непринудени страни, толкова повече резултати ще имат в работата си. Все пак не се заблуждавайте от външността – много хора изглеждат сърдечни и непринудени, но това е клоунска фасада, за да прикрият своята остра чувствителност.
- Интровертът срещу екстроверта
За интроверта онова, което става в самия него, винаги е най-важното, а при екстроверта е точно обратното. Интровертът може да каже „по дяволите другите хора“, докато екстроверта да бъде сам е истински ад. Тези категория често биват объркани, тъй като много интроверти развиват отлични умения за общуване, а някои екстроверти са тромави и притеснителни. Когато става дума за чувства, екстровертът поставя тези на другите наравно със своите, а интровертът винаги ще се съобразява с вътрешния си свят и ще обръща по-малко внимание на действителността.
Може да сте оптимист в една област на живота и песимист в друга. Често човек е на един емоционален полюс в личния си живот и на противоположния в работата. Понякога е възможно да сме от един вид темперамент, например непринудени, когато сме спокойни, но да показваме характеристики на доста нервен човек в стресова ситуация. Също така може да открием, че на средна възраст започваме да се променяме от интроверт към екстроверт или обратното. Най-важното в личностното развитие е да не оставяме с един темперамент, а да опитаме и неговата противоположност.
Център за Психология и Психотерапия