Да си семеен или да живееш съвместно с партньора, е начин на живот свързан с думичката „ние“. А когато се появят и децата, всяко чувство за неприкословеност и индивидуалност изчезва. Но за да останете щастливо обвързани, трябва да се фокусирате и върху личността си. Егоистично ли е да отделяте време за себе си? Би могло и така да се оцени, ако редовно пренебрегвате нуждите на другите. Но едно от най-себичните неща, които можете да направите, е да пренебрегнете себе си. Когато пренебрегвате себе си, в крайна сметка ставате зависими. Тогава се нуждаете повече от помощта на другите и негодувате, ако не я получавате. Себичността може да съсипе връзката ви, но същото важи и за липсата на себичност. Кои бяхте преди да станете част от „ние“? Този човек продължава ли да съществува? Когато сте сами, кой е човекът вътре във вас? Някога намирате ли време да останете насаме със себе си? Хората спират да мечтаят от един момент, когато решат, че е време „да пораснат“. Ипотеки, данъци, деца, болки, неразположения – това са все напомняния, че трябва да се сбогуваме с въображаемия свят и да се изправим пред реалността. Но ако изправянето пред реалността означава да изоставите личните си мечти или да изгубите усещането си за индивидуалност – може да се почувствате впримчени в задълженията си и задушени от интимната си връзка.
Партньорите в щастливите двойки не само постигат баланс между времето си заедно и личното си време, но и използват това лично време за възстановяването си.
Да се самообвиняваш не означава просто да се пуснеш по инерцията и апатията. Ако не се самообвинява, човек обикновено смята, че партньорът му трябва да запълни празнината в живота му. И когато този партньор – неизбежно – не успява да запълни празнината, той някак си се дистанцира от брака, съзнавайки, че „нещо липсва“, но погрешно предполага, че това „нещо“ е свързано с брака, а не със самия него. Първият вид самообвинение е свързано с това да отделяте време за нещата, които наистина обичате – например екскурзии, ваканции, разходки и тн. Второто ниво на личностното развитие е по-дълбоко и дълготрайно. То изисква да имате визия, мисия или цел в живота си. Прекалено много хора със стойностни цели се отказват дори да опитат. После убеждават себе си, че и без друго имат твърде много отговорности, а и мечтите са рисковани. Но стойностните мечти никога няма да изчезнат напълно, защото са онова, на което искате да посветите живота си. Понякога човек се отказва от личната си мечта, за да се отдаде по-пълноценно на семейната такава. Това е вид саможертва разбира се, но направена поради стойностна причина – процъфтяване и просперитет на семейството. Невинаги е лесно да разбереш коя мечта трябва да последваш и коя да оставиш да избледнее. Но щастливите двойки поддържат мечтите си живи. Изследванията показват, че стресираните двойки, които развиват ценностите на „мъжката роля“ – по-малко нежност, ограничаване на емоциите, прекомерен акцент върху успеха и други, започват да изпитват по-голямо неудовлетворение един от друг и от живота. Намерете начини да реализирате мечтите си, или да насърчите мечтата на партньора си и същевременно да останете любящо свързани с него.
Как да действате:
1. Довършете следното твърдение : „Ако имах пълна свобода /повече възможности, повече пари, подкрепа от страна на партньора и тн./, вероятно щях да посвещавам повече време на……………………………“. Ако отговорът ви е такъв, че не можете да се отърсите от него, длъжни сте пред себе си да обмислите идеята сериозно.
2. Направете списък от двадесет неща, които с радост бихте правили сами през следващите няколко месеца: да излизате редовно, да спортувате, да четете повече, да сте сред природата, да излизате с приятели, да се запишете на някакъв курс, да посещавате културни мероприятия и др. След което започнете да изпълнявате някои от тях. Изпробвайте най-малко по две на месец. За да засилите мотивацията си поглеждайте често списъка с дейности. Всеки път, когато осъществите някое от нещата, поставяйте отметка до него. Ако някое от изброените неща е много специално, но твърде трудно или скъпо, за да го правите редовно, използвайте го като награда за осъществяването на определен брой от дребните неща.
3. В продължение на три дни отбелязвайте всичките си дейности и колко време отделяте на всяка. За да намерите време за самообновяване, често се налага да съкратите останалите си дейности. Подредете приоритетите си. Отделяте ли твърде много време за по-малко удовлетворяващи дейности? Ако да, можете ли да преподредите приоритетите си дори и само за няколко седмици?
4. Изградете мечта – Посвещавайте на мълчалива интроспекция поне петнадесет минути дневно четири пъти пъти в седмицата, в продължение на един месец. Отпускащата тиха музика може да допълни атмосферата. Обмислете мечта за бъдещето си. Ще разберете, че сте на прав път, когато видението започне да ви вълнува, да ви носи прилив на енергия и остава с вас след приключването на петнадесетте минути. След като мечтата се изясни, коя би могла да е първата стъпка за превръщането й в реалност? Каква би била втората стъпка? Очевидно не е задължително веднага да започнете да следвате мечтата си, но фокусирането върху необходимите стъпки за превръщането й в реалност може да засили мотивацията ви.
В заключение можем да кажем, че вие решавате дали ще изоставите мечтата си или ще я последвате, отговорността за решението е изцяло ваша. Не бива да забравяте, че да отделяте време за развитието си, вероятно е едно от най-добрите неща, които можете да направите за партьора си. И ако от време на време човек не проявява себичност, това може да го направи зависим, безпомощен и изискващ.
Център за Психология и Психотерапия
294total visits,2visits today