Всяко преживяване, което ви създава дискомфорт, е нормално, често срещано явление, което не е повод за притеснения или срам. Щом осъзнаете това, неудобството, което изпитвате автоматично отслабва. Вътрешният дискомфорт и негативността са естествена част от живота на всеки човек. Без значение колко добри хора сме, ние неминуемо изпитваме целия спектър от емоции. Повечето хора сме свикнали да гледаме на физическия и психическия дискомфорт като на нещо нередно и сме склонни да решим, че „нещо ни има“. Дори по време на разтърсващи житейски събития, като смяна на работата, развод, смърт на любим човек, когато е съвсем нормално да сме тъжни и да изпитваме дискомфорт, ние често си поставяме определен срок на страдание, след който смятаме, че е редно да продължим напред.
Тази нагласа е една от основните причини да не можем да се справяме с негативните мисли, емоции и вътрешни преживявания – ние просто смятаме, че те не бива да се случват. Получава се следното – не само, че не се чувстваме добре, но и имаме угризения за това, че не се чувстваме добре.
За да получите облекчение, напомнете си, че този вътрешен дискомфорт, какъвто и да е той, е нормална част от човешкия живот и страничен продукт на един от мозъчните механизми за оцеляване. Ще ви стане по-леко, ако си кажете, че и други хора са преживели това, което преживявате в момента. Най-добре е да се сетите за някого, който е бил във вашето положение, но успешно е успял да преодолее препятствието – човек, с когото можете да се идентифицирате и на когото се възхищавате.
Друг начин да облекчите дискомфорта, е да си припомните, че не сте сами в страданието си. При условие, че населението на земята е 7 милиарда, е ясно, че не един, а стотици други хора преживяват същото, като вас в този момент. Вместо да си мислите, че сами влачите бремето, представете си, че имате помощници, с които споделяте тежкия си товар. Депресията, срамът или тъгата не са ваши лични чувства. Те са нещо, което преживявате съвместно с много други хора.
Важно е да знаете, че самата промяна в мисловната нагласа прави вътрешния дискомфорт много по-поносим. Истинският „убиец“ обаче е срамът. От всички човешки емоции, той е най-вреден за здравето и щастието ни. Брене Браун, който прави проучвания и пише по темата, го дефинира като „страха, че сме недостойни да бъдем обичани. Срамът е изключително болезнено чувство, че сме грешни и следователно не заслужаваме любов и близост.“
Срамът ни завладява из основи заради страха, че можем да бъдем отхвърлени като човешки същества. От гледна точна на оцеляването, ако племето ви отхвърли – умирате. Тук въпросът наистина е на живот и смърт. За мозъка да бъдем приети в социума, е равнозначно на оцеляване. Гладът и отлъчването от обществото активират сходни нервни реакции. Някъде дълбоко в мозъка ни се крие страхът, че тези, от които зависи оцеляването ни, може до такава степен да не ни харесат, че направо да ни отхвърлят. И тъй като бързо се отключва и ескалира, срамът може да придобие такива пропорции, че да ни нанесе големи поражения.
Има психолози, които твърдят, че тенденцията да се упрекваме, че се чувстваме зле, е особено изразена при добрите хора. Те си мислят: „Щом съм добър човек, защо толкова ме е срам? Ако наистина бях добър, нямаше да се чувствам така.“
Умението да разграничавате срама от неприятните емоции и ситуации е абсолютно необходимо. Често най-болезненото е не това, което чувстваме, а срамът, че се чувстваме по този начин. Щом приемем това чувство за нормално и дори очаквано, то става по-лесно поносимо. И срамът, като всяко друго неприятно чувство, е неизбежна част от живота на всеки човек.
Център за Психология и Психотерапия
393total visits,1visits today