Защо е нужно да разговаряме с децата си? Важно ли е да го правим? До какво ще доведе това? Все въпроси, които често се въртят в главата на всеки родител. Целта на тази стъпка е да поговорите с детето за неговите тревоги и за мнението му, относно даден проблем, за да постигнете възможно най-ясно разбиране по въпроса.
Децата подобно на възрастните, си имат своите основателни тревоги – глад, умора, страх, желание да купят или направят нещо, склонност да избягват неща, които ги плашат, които са им неприятни или в които се чувстват некомпетентни. Вие трябва да научите колкото се може повече за детските тревоги, по отношение на избрания проблем. Някои възрастни изобщо не смятат за важно да говорят с децата по тези въпроси. И затова много деца, за съжаление, дори болшинството, са свикнали тревогите им да бъдат игнорирани или отхвърляни от възрастните, които си имат техни собствени проблеми или смятат, че вече знаят какво измъчва детето.
Пренебрегването на детските тревоги не е идеалното начало за съвместната ви работа и ако детето е с проблемно поведение, ви чакат доста неприятни сцени и скандали. Освен това, децата чиито тревоги системно са били пренебрегвани, стават по-безчувствени към тревогите на другите. Ако не разберете кои страхове разпалват детските изблици, ще заживеете в постоянна „бойна готовност“.
Не се страхувайте, че обсъждайки проблема с детето и проявявайки съпричастност и разбиране, ще изгубите част от авторитета си. Напротив, по този начин по-скоро ще спечелите партньор в решаването на проблемите. И макар, много възрастни да смятат, че са наясно с детските притеснения по даден въпрос, когато се стремите да станете съпричастни към преживяванията на детето, вие трябва да подходите към проблема със съвсем различна нагласа: че наистина нямате представа какво тревожи детето. Разбира се, можете да имате някои идеи, но вероятно ще откриете, че те не са съвсем точни. Не е нужно да гадаете или да четете мисли. Но наистина трябва да се научите да разговаряте с детето си. Трябва да започнете с въведение в нерешения проблем. Поставете начало на разговора с думите: “ Забелязвам, че……“ и завършете с думите „Какво става?“. Междувременно излагате нерешения проблем. Ако въведението, към нерешения проблем предизвиква ответна реакция, от страна на детето – това е добре. Първоначалната реакция обаче, рядко ще ви осветли по въпроса, какво точно чувства и мисли детето по дадената тема, затова трябва да се помъчите да си набавите още информация. Това „задълбочаване“ в темата, несъмнено е най-трудната част.
Обърнете внимание, че говорим за задълбочаване, а не изкопчване на информация. Основната цел на задълбочаването е постигане на яснота, докато изкопчването на информация, направо може да е мъчение за самото дете. Целта ви е да покажете на детето, че желанието ви да разберете неговите страхове и притеснения, е искрено, а не фалшиво и формално – вие наистина искате да разберете какви са те. Задълбочаването не е същото като говоренето.
Има родители и възпитатели, които често говорят с /или на/ детето, но без да се опитват да разберат какво го измъчва или какво мисли то за даден проблем. Защо задълбочаването е толкова трудно? Защото възрастните смятат, че вече знаят какво не е наред с детето – например, то е манипулативно, търси внимание, иска да се налага и тн., затова не виждат нуждата да търсят друга информация. Или дори да искат да разберат какво тревожи детето, не знаят как точно да го направят.
Център за Психология и Психотерапия