В някаква степен всеки съди другите. Това е напълно човешко. Но има разлика между това да прецениш някого и да бъдеш критикуващ човек. Напълно уместно е да кажеш „Не ми харесва“. Това е преценка. Когато се държиш критикарски, ти виниш другите, без да ги разбираш напълно и да осъзнаваш собствения си принос за проблема. Използването на силни, негативни етикети „Ти си мързелив….Ти си безотговорен…“ и други обиди, говори за прекомерна критичност. Атаката на критиката почти винаги кара атакувания да се държи отбранително и разговорът не стига доникъде. Критикуващият не търси алтернативни обяснения за случилото се. Обикновено хората, които често критикуват, са слепи за много от собствените си недостатъци. И все пак не е лесно никога да не се държиш критично. Това е човешка слабост. Ако искате връзката с партньора ви да бъде успешна и щастлива, трябва да сведете до минимум критичните забележки. В своята книга „След кавгата“ психологът Даниел Уайл очертава пет основни нива на критичност.
Колкото по-високо е нивото, в толкова по-голяма степен критиката представлява атака и толкова по-отбранително или отчаяно ще се държи атакуваният:
1. Критикуване на поведението.
2. Критикуване на чувствата.
3. Критикуване на характера.
4. Обвинителни интерпретации.
5. Критикуване на намеренията.
След всяка критика „Ти забрави да изпратиш това писмо.“, почти винаги следва някаква отбранителна или дори обвинителна забележка „Бързах, защо не ми напомни да го изпратя“. Но когато критиките ескалират, нивото на отбранителност нараства наред с наранените чувства и негодуванието. При ескалирането на спора човек обикновено се дразни и дори се вбесява от отбранителното поведение на партньора си. Всъщност „Започваш да се държиш отбранително!“ е още една атака, сякаш не е редно човек да се защитава. Ако критикувате партньора си и продължавате да го нападате, той ще заеме отбранителна позиция. Няма начин да предотвратите отбранителното поведение. Използването на реплики започващи с „Аз“, като например: „Аз съм ядосан, че не обръщаш внимание на думите ми“, няма да е особено ефективно. Предполага се, че тези реплики трябва да бъдат коментар на мислите и чувствата на говорещия, а не обвинение към човека, на когото той говори. Използването на „ти“, като в „Ти не ме слушаш!“, е обвинение. Тъй като е невъзможно винаги да избягвате да казвате неща, които ще накарат партньора ви да се държи отбранително, целите ви са две: критикувайте поведението, а не същността му, и разберете, че отбранителното поведение е нормално, особено когато някой бива атакуван. Отбранителното поведение е нещо нормално и когато, то възникне, не бива да насочвате критиките си към него. Истината е, че трябва да се научим да приемаме. Приемането е сложна, но жизненоважна нагласа. То не означава, че не можете да се оплаквате или да искате от партньора си да предприема определени промени. Но то означава също и да приемете, че не всички промени ще се осъществят по желания от вас начин. Трябва да приемете партньора си такъв какъвто е, дори някои негови черти да ви дразнят. Важно е и да се знае, че връзка в която партньорите не променят, поне в известна степен дразнещите другия черти, няма да бъде удовлетворяваща. Но и връзка без някаква степен на приемане няма да бъде трайна. Приемането не бива да представлява мрачно примирение. Всъщност, то е знак на обич. Всеки дразнещ недостатък в партньора ви изглежда поправим. Вие си казвате, че щом вие не се държите по определен начин, значи и партньорът ви може да престане да го прави – посредством силата на волята си. И когато той не престава, вие го възприемате като упорит, непокорен или нехаен. Вместо да настоявате партньорът ви да се промени, не можете ли просто да промените своето желание да го накарате да го направи? Приемането не е невъзможно. Ние го правим всеки път, когато времето се развали и трябва да се откажем от някои планове. Тази нагласа е важна и в брака, и в съвместното съжителство. Ако ви е трудно да приемете спокойно недостатъците на партньора си, помислете дали сами не сте причина за част от трудностите. Когато нереалистично изисквате от партньора ви да осъществи някакви фундаментални промени, несъвместими с истинската му същност, той неизбежно ще се разбунтува и разгневи, ще спори или ще сметне, че връзката ви не е равностойна. Ще се появят лоши чувства. Ако някога все пак „приемете“, то ще бъде с усещането за горчиво поражение, а не с нагласата за мирното съвместно съществуване, от което имате нужда.
Как да действате:
1. Помислете кои ваши качества партньорът ви е трябвало да се научи да приема. Ако осъзнаете, че и вие копнеете да бъдете приети, може би ще ви бъде по-лесно да приемете партньора си.
2. Открийте полезното в дразнещите качества на партньора ви. Партньор, който постоянно е в движение, може да внесе в живота ви повече авантюризъм. Спокойният партньор може да бъде сигурна котва в трудни моменти. Свръхемоционалният партньор може да ви помогне да изпитате емоционална експресивност по начин, който ви смущава, но ви е необходим.
3. Не си позволявайте да тълкувате негативно мотивацията и действията на партньора си. Акцентирайте върху постъпките, които не харесвате, и не очерняйте характера и мотивите на партньора си.
4. Отпуснете се и практикувайте „твърденията на приемането“. Изберете нещо, което не харесвате в партньора си. Легнете, отпуснете се и си кажете „Аз приемам, че той /тя/……“. Повтаряйте си „Не ми харесва, но го приемам“. Ако ви е трудно да го приемете, кажете: „Приемам, че не ми е лесно да го приема“. Ще забележите, че след като го направите много пъти, ще ви бъде по-леко и ще се чувствате по-приемащи.
Не забравяйте:
- По-добре да критикувате поведението, отколкото характера на човека.
- Критиката колкото и да е оправдана, почти винаги предизвиква отбранителна реакция. Очаквайте я и не се възмущавайте, когато критикуваният започне да се отбранява.
- Твърденията започващи с „Аз“ не са полезни. Избягвайте да ги използвате, честата им употреба не може да бъде основа за продуктивен и зрял диалог.
- Трябва да се научите търпеливо да приемате някои от не особено приятните качества на партньора си.
- Да приемеш другия не означава да харесваш постъпките му. Приемането е готовност да не се противопоставяш емоционално на неща, които вероятно няма да се променят.
Център за Психология и Психотерапия