Нека споменем на първо място какво представлява характерът?
Това е начинът, по който реагираме на обстоятелствата. Характерът ни, предопределя поведението ни в обществените контакти, чувствата ни, преобладаващите настроения. Той зависи от темперамента ни, от нервната ни система, от психическата ни нагласа. Много хора казват: “ Такъв ми е характерът, нищо не мога да направя. Нервен съм, злопаметен съм, импулсивен съм. А и крайна сметка, човек не може да промени характерът си.“ Но същият този човек ще заповяда на детето си да промени поведението си, ако е лошо или не му харесва. Все едно заповядва на детето да промени характера си, а на себе си нищо не заповядва…..защото така е по-лесно.
Да твърдим, че не можем да променим характера си, означава да признаем инертността си. Това е признание за провал.
Болшинството от хората, които го заявяват, са безволеви или агресивни. Те са издигнали защитна фасада, която не позволява на житейските проблеми да се докоснат до тях. Страхуват се от нови обстоятелства, които слабостта им няма да може да понесе. Тоест те разполагат само с една нагласа, скована и замръзнала.
Повечето от страховете и вътрешните конфликти спират човешката еволюция, а човек заслужава нещо по-добро. Той притежава огромни запаси от проницателност и от разсъдък, от енергия и от желание за действие. Ако си остане умствено блокиран, тогава как ще искаме да постигне нещо наистина човешко? Обратното на това, уравновесеният и цялостен човек е винаги бдителен. На всеки въпрос поставен му от живота, той дава нужния отговор. Той непрекъснато напредва в съвършен синхрон със събитията. Такъв човек вижда ясно нещата и ги осъзнава. Той е господар на себе си. Разбира се, потъва в много бездни, но бързо изплува на повърхността, без целостта му да е докосната дори от емоциите.
Винаги трябва да казвате „не“ на инертността, независимо какво я поддържа.
Непрекъснато срещаме хора, които са могли да се развият чудесно с ясно съзнание, но които в някаква точка са блокирали. Това са инертните хора, които преминават през живота си, без да се променят. Всяко вътрешно отклонение, всеки комплекс, всяко изтласкване са причини за блокаж и за инертност. Един блокиран човек или човек с лош характер, няма да приеме дете, близки, познати, колеги, приятели, със същият лош характер. Това е доста егоистично – ако един човек е неспособен да направи всичко, за да се опознае и да се поправи, има ли право да изисква подобно нещо от другите?
Център за Психология и Психотерапия