Години наред по време на оран един възрастен селянин трябвало да заобикаля голям камък в нивата си. В резултат на това той искрено го възневидял, тъй като счупил два плуга и, освен всичко друго, губел ценна земя край него. Накрая човекът решил просто да го изкопае и да сложи край на цялата работа. Когато мушнал металния лост под камъка, оказало се, че той не е повече от тридесетина сантиметра висок и селянинът можел лесно да го освободи и да го извози с каручката си. Усмихнал се при мисълта как камъкът го измъчвал през всичките тези години. Докато размишлявал върху преживяването си, започнал да вижда и други области от живота си, където се вкопчвал в различни мисли и чувства, приличащи на камъни в полето на ума му. И така започнал да анализира тези стари преживявания едно по едно и да предприема необходимите действия за премахването им – с други думи, „да ги освобождава и да ги оставя да си отидат“! Освобождавайки се от миналото и прощавайки за старите неправди, той усещал как всеки следващ ден му олеква, умът му се прочиства и сърцето му се изпълва с радост и наслада.
Някои от нас избират да се вкопчат в стари и болезнени мисли, сякаш са съкровища. Понякога като че ли приемаме спомените за въображаеми или истински обиди или рани и забравяме доброто и помощта, които хората са ни дали, чудесното здраве, с което сме благословени, и успехите, на които сме се радвали в живота си.
Има хора, които живеят с негативните мисли за събития, случили се преди повече от 40-сет години. Някои от нещата, които са запомнили като толкова ужасни, всъщност са резултат от неправилната им интерпретация на случилото се. Те са позволили на тези негативни мисли да ги отчуждят от близките им и отблъскват всеки техен опит за помирение. Вместо това избират самотата и дистанцирането от всички, които биха могли да ги обичат и разберат.
Дори и да сме преживели тежки моменти и болезнени ситуации, не е необходимо да се затваряме в негативните си мисли, нито пък е полезно за душевния ни покой да реагираме негативно на всекидневните събития. Избраната от нас интерпретация на случващото се, е от голямо значение за начина, по който ще съхраним в паметта си за идните години, важните моменти от живота си.
Само ние имаме контрол над мислите си, макар че мнозина вероятно са забравили как да го упражняват. Опитайте се да не забравяте тази проста истина: вчерашният ден си е отишъл. Независимо какво се е случило в миналото, то е приключило. Не можем да се върнем назад. Утрешният ден може никога да не настъпи, така че разполагаме само с настоящето. Нека се стремим да използваме по най-добрия и положителен начин, всеки скъпоценен миг, всеки безценен ден. Лошите чувства и мисли, които сме таили в миналото, не са ни били от полза тогава и впоследствие не са увеличили стойността си. Изборът е наш, можем да се вкопчим в негативните мисли или да „извисим нагласата си“.
Заетият с положителни мисли ум разцъфва като красива градина, свободен от бурените на негативизма. От вас зависи дали умът ви ще бъде прекрасна градина или буренак. Можете да изберете да игнорирате и простите недостатъци на другите или пък да си водите мисловна статистика за всички неприятни неща, които хората са ви казали или сторили.
Изпълненият с любов, смях, прошка и благодарност ум отказва да размишлява върху стари рани. В крайна сметка, вие самите страдате най-много, ако сте се вкопчили в болката. Ако не можете да махнете с ръка и да простите грешките на другите, как ще простите собствените си грешки?
Всяка трудност – истинска или въображаема, може да бъде премахната, трансформирана или излекувана, за да разкрие ярката звезда на разбирането, там където, някога е царяла тъмната нощ на отчаянието. Един от най-добрите начини за трансформиране е прошката.
Център за Психология и Психотерапия
374total visits,3visits today