„Зависимост“ и „дисфункция“ са две важни думи в речника на съвременната психология. За всеки проблем съществуват групи за подкрепа, някои от които са Анонимни сексохолици, Анонимни работохолици, Анонимни невротици, Анонимни жертви, Анонимни алкохолици. Често се случва един и същ човек да участва едновременно в няколко програми.
Всяка от тези групи сама по себе си е наистина полезна. От решаващо значение е хората да престанат да се унищожават с алкохол, дрога, лакомия или безразборен секс.
Много важно е също така да се откъснат пристрастените към дрогата от улицата и да се включат в програми, предлагащи лечение и рехабилитация.
От решаващо значение е хората да приемат себе си и да се освободят от терзанието, че са били сексуално експлоатирани, физически унижавани или психически тормозени. Както казва една поговорка: „Щом можеш да го почувстваш, можеш и да го излекуваш“. Съзнанието определено играе главна роля в лечението.
В същото време е важно да се въздейства на здравия разум, както го е изразил Конфуций – „Да ти навредят е нищо, освен ако не продължиш да го помниш.“ Този съвет може би е по-важен от манията за възстановителни програми. Ако можем да оставим миналото в миналото, няма да сме принудени безкрайно да го изживяваме отново и отново.
Да, боли, когато ти сторят зло. Това може да е влудяващо, вбесяващо и несправедливо. Но повторното изживяване на нещо, което се е случило преди ден, седмица, месец или дори година не лекува, а е само „репетиция“.
Така се стига до процес на практикуване на стари навици, вместо да се учим на нови нагласи или да мислим по нов начин. Когато продължаваме да чоплим емоционалните си рани, ние се задълбочаваме в ненужно страдание, вместо да продължаваме живота си.
Понякога помага, ако човек си припомни и се изправи с лице пред травмиращото изживяване. Този вид припомняне ни помага да видим миналите събития , такива, каквито са, и да се освободим от тях, вместо да се боим от бъдещ момент, когато те отново ще ни терзаят и притесняват.
Прошката понякога е силен лечебен агент. Прошката е процес на отказване от фалшивото заради истинското, изтриване на грешката от ума, тялото и живота. Простете на себе си. Простете на другите. Простете на всичко!
Прошката понякога означава полет на въображението – да можете да разберете какво е повлияло на поведението на вашия подтисник. Ако искаме да разберем, доколкото ни е възможно, откъде е тръгнал другият, трябва да видим какви ситуации са доминирали в живота му и да се опитаме, „да извървим един километър с неговите обувки“. Така ще престанем да се обиждаме толкова бързо от нещо, насочено към нас. Щом веднъж разберете динамиката, скрита зад обидата, ще проявите по-голяма готовност да простите.
Една стара африканска поговорка гласи: „Който прощава, слага край на кавгата“. Готов ли сте да бъдете инициатор на такова положително действие?
Разберете, че да простиш не означава да оправдаеш. Но връщането към минали обиди и огорчения, по-скоро ни ограничава, а не ни освобождава. Ако искаш да станеш напълно функциониращ човек, цялостен и свободен във всяко отношение, трябва да се освободиш от болката на миналото, да поставиш изживяното в нова рамка и да си върнеш верността към живота. Тази мисъл, чувство и действие може да ви върне към истинския смисъл на човешкото присъствие на земята – да прекрачите към една освободеност от страданията на миналото.
Готови ли сте, имате ли желание да продължите да следвате смисъла на своя живот, да забравите и да оставите на Бог всичко останало?
Можете ли да се научите да обичате всяко човешко същество на земята без изключение?
Център за Психология и Психотерапия