Когато ние родителите разберем, че в живота на децата ни има неизбежни и дори здравословни страдания, огорчения, които нямат нищо общо с нас и които не можем да им спестим, нито да разрешим, тогава ни остава да изпълним една от най-важните си задачи като родители, а именно да им предложим утеха. Съществува твърде отрицателно отношение към този подход сред обикновените хора. Утехата обаче е сред основните неща, които можем да очакваме и да получим от хората около нас. Когато има ситуации, които са „непоправими“, когато има загуби, от които боли, когато нещата не се окажат такива, каквито сме очаквали да бъдат, това, което можем да предложим на другия, е нашето присъствие. Да бъдем край него, за да знае, че от болката му ни боли, че макар и да не можем да предложим решение, споделяме страданието му.
В желанието си да предоставяме решения, инструменти или съвети, ние, родителите, често забравяме, че в много случаи единственото, от което децата ни се нуждаят, е да сме там, седнали край тях, споделяйки болката им мълчаливо или с думите: „Съжалявам, че стана така. Нормално е да си тъжен. Случилото се е неприятно. Ще отмине…..“
Много често децата и юношите искат да споделят /какво ги тормози, от какво се страхуват, какво ги притеснява/, с родителите си, но се колебаят или въздъжат да го направят, защото се замислят, че ще ги притеснят или се опасяват от тяхната реакция. Много юноши споделят в кабинета на психотерапевта: “ Сгреших, като казах на нашите. Уплашиха се и започнаха да ми предлагат решения, които изобщо не вършеха работа…..Нямах нужда от това. Просто исках да ме разберат и да ме утешат….“
Каква е нашата роля на родители в тази ситуация:
- Да присъстваме.
- Да слушаме.
- Да разбираме.
- Да утешаваме.
Нека не подценяваме огромното значение на тази задача, която може би, заради простотата си, остава на заден план, засенчена от другите две, които поглъщат усилията на родителите: да осигуряват на децата си това, от което имат нужда и да възпитават.
Център за Психология и Психотерапия
312total visits,1visits today