Месецът на топлото какао и домашния уют.
Декември – въпросите болят най дълбоко.
Това ли е домът, за който съм мечтал?
Дали хората около мен са моите хора?
Декември – късите вечери и котки, приютени в мазетата.
Коледни сладки и бляскави елхи.
Дали Коледа днес е като Коледа от детството?
Дали все още очаквам нещо под елхата?
Дали смехът е същият този смях от градината на детството?
Трескаво обикалям от стая в стая и чакам да дойде дванайсет.
А във вените ми тича бясно радостта.
Къде е сега тази радост?
Дали и тя като котките не е в нечие мазе?
Моята радост. Как само искам да я прегърна сега!
Звънка. Сладостна като кайсиев нектар.
Дали някога ще мога да я преведе към светлите етажи на душата си?
Печката бумти различно през декември.
Снегът пада тихо върху лозичките, родили толкова гроздове тази есен. Висулките по стрехите учат летния език на лястовичките.
Сърцата им блестят като диаманти под лъчите на краткото слънце.
Ако се загледаш,обаче, в сърцето на диамантите има капка самота.
Декемврийската самота.
Празничната самота.
Защо играчките под елхата не ни заразяват с блясъците си?
Защото декември е месецът на честните равносметки.
Стигнах ли тази година, там където планирах ?
Дали това тук е мечтаното там?
Дали някога въобще ще се стигна?
А дали като се стигна мечтите ми ще станат по – високи?
Декември – месецът на централните срещи.
Дали пазаруването и подаръците ще запълнят празните ниши?
Стоят и чакат някой наоколо да засее кокичета.
А дали бялото им ще хармонията с бялото на снега?
Струва ми се, че декември пази ревниво много отговори.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт