Смятана някога за почти неизбежен белег на нормалното стареене, днес сенилната деменция се признава за коварен болестен процес, засягащ паметта, когнициите, ориентацията и в крайна сметка способността за себеобгрижване.
Ясно е, че нормалното стареене не води задължително до сенилност. За хора над 65 години и по-възрастни обаче е изчислено, че около 5 – 10% от популацията ще показват необратими симптоми на това първично дегенеративно заболяване на мозъка.
С деменцията са свързани много етиологични фактори. Най-често това са инфекции на централната нервна система, мозъчни травми, различни неврологични болести, мозъчносъдова болест и токсично – метаболитни разстройства. Въпреки, че са най-често срещани сред възрастното население, симптомите могат да се наблюдават и при деца, страдащи от неврологични заболявания, свързани с деменцията, като например болестта на Хънтингтън.
Двете най-често срещани форми на деменция са свързани с болестта на Алцхаймер и мозъчносъдовата болест.
Деменцията свързана с мозъчносъдовата болест, понякога се нарича мултиинфарктна деменция. И двата болестни процеса засягат мозъчната кора. Други дементни заболявания могат да са свързани с дегенерацията на различни подкорови структури. Клинично пациентът с деменция може най-напред да демонстрира забележими поведенчески изменения, които продължават в по-нататъшни изяви на паметовата и интелектуалната сфера.
Джойнт и Шулсън описват три поведенчески синдрома.
Първо, нормалните поведенчески характеристики могат да се акцентират до степен на ексцентричност. Второ, може да се появи съпротива към нови социални ситуации. И накрая умствено уморяващите операции могат да се увредят и това води до по-лесно разсейване на пациента. Интелектуалните промени и свързаната с тях памет са характерни за деменцията. Паметта за скорошни събития или бъдещи ангажименти е по принцип една от първите сфери, в които се появяват проблеми. Депресията може още повече да усложнява проблемите с паметта. Ориентацията също може да пострада – не е необичайно пациентът да се губи, докато се разхожда например в квартала си.
Макар че интелектуалното влошаване в типичното три – до осемгодишно протичане на болестта може да достигне поразителни размери, автоматизираното поведение като ходене, хранене и дори тютюнопушене може да остане незасегнато и при много напреднал болестен процес.
В последните фази на болестта пациентът може да е ням, неспособен да се грижи за себе си, да разпознава близките си и много разсеян. Смъртта обикновено настъпва от развиващи се успоредни заболявания.
Мултиинфарктната деменция се разглежда като отчетливо различен тип деменция, защото се дължи на мозъчносъдови инфаркти. Прогресирането на симптомите на деменцията не е бавно както при деменцията от Алцхаймеров тип, а се проявява на тласъци. Началото на болестта може да е внезапно с очевидни неврологични прояви. Моделът на невропсихологическите дефицити е уникален при всеки човек, защото симптомите на деменцията се явяват само в резултат на всеки отграничен инфаркт. Протичането на мултиинфарктната деменция е непостоянно и зависи от мозъчносъдовата патология.
Деменцията често е трудна за диагностициране, поради незабележимото начало и сравнително дългото протичане. Мултиинфарктната деменция е малко по-лесна за разпознаване благодарение на уникалната си клинична и мозъчносъдова патология. Най-често срещаното и точно средство за поставяне на клинична диагноза си остават данните от неврологичното и невропсихологическото изследване. Тъй като свързаните с агнозия, апраксия и афазия симптоми стават видими едва в по-късните стадии на болестта, е важно да се изследват тези функции, за да се формира базата, въз основа на която ще се измерва бъдещото протичане. Фармакологичната интервенция обикновено има за цел да намали симптомите, свързани с прогресиращото западане на функциите.
От психологическа гледна точка консултирането и изграждането на мрежа за подкрепа на семейството са най-продуктивните форми на интервенция.
Център за Психология и Психотерапия