След безпокойството и безсънието депресията е третият на-често срещан психичен проблем в Европа, където 30,3 милиона души са засегнати от голяма депресия, което представлява 6,9% от населението. Поради нарастващата продължителност на живота през следващите десетилетия, очакваме депресията да бъде най-честото психично заболяване. Тя обременява не само засегнатите, но и роднините им.
В проучванията обаче, честотата на депресията при хората в зряла възраст се подценява, което се дължи на многото техни съпътстващи заболявания, което води до недиагностициране на самата депресия. Колкото по-възрастни стават хората, толкова по-голям е рискът от депресия, показват здравните анализи.
Основните рискови фактори на депресията поради напредване на възрастта са разстройства на съня, физически заболявания, предишни депресивни фази, женски пол и преживяване на житейски загуби. Определена роля може да играе и когнитивното увреждане, животът в самота или новопоявили се заболявания, например намаляване или загуба на зрението вследствие на възрастта. Отдавна е известна зависимостта между хроничните заболявания и депресията. Наличието на депресия увеличава 1,8 пъти риска за заболяване на сърдечно-съдовата система и смъртност поради тях, а за заболяване от Алцхаймер и Паркинсон, два пъти, респективно три пъти. В зависимост от проучването, 20-60% от пациентите след инсулт получават депресия, която е свързана с по-лоша функционална регресия, по-продължителна хоспитализация, по-често повторни насочвания към старчески домове.
Хората със захарен диабет имат висок риск от депресия, 75% от тях страдат от повтарящи се епизоди и обратно, депресията се свързва с по-лош контрол на кръвната захар.
Твърде малко внимание се отделя и на тревожните разстройства, като съпътстващо заболяване при депресия. Много хора с депресия се оплакват и от тревожност. Специален вид страх през старостта е страхът от падания, например в тъмното или при слизане по стълбите. Холандското проучване „Депресия и тревожност“ изследва хода на двете заболявания при 1209 пациента, поотделно и в комбинация. При пациенти само с депресия, протичането й е по-благоприятно, отколкото, разбира се, при онези само с тревожно разстройство: при депресията един епизод продължава средно 6 месеца, а при тревожното разстройство – 16 месеца. Най-лош е ходът при пациентите с двойна диагноза – тук един епизод трае средно повече от 24 месеца.
При снемане на анамнезата е важно да разпитаме подробно за социалното положение. В зависимост от това, каква е социалната подкрепа, какво е качеството на взаимоотношенията и дали има хора, на които човек може да се довери, рискът от депресия намалява или се увеличава. Някои имат голямо семейство, но въпреки това се чувстват самотни и сами. Обикновено депресивните хора не поддържат своите социални контакти, не вдигат телефона и не си уговарят срещи. По този начин в напреднала възраст, може да настъпи дългосрочно увреждане поради депресия.
При възрастните хора депресията се проявява по-различно, отколкото при по-младите хора. Засегнатите по-рядко се оплакват, че са потиснати или тъжни, а по-често от соматични оплаквания като замаяност, болка или стомашно-чревни проблеми. Някои от тях са по-раздразнителни, отколкото преди или агресивни – особено мъжете. Депресираните хора се отдръпват от своите партньори и вече не се интересуват от неща, които по-рано са им доставяли удоволствие. За съжаление, много хора все още смятат, че това поведение в напреднала възраст е нормално. Но здравият възрастен човек, все още е жизнен и се интересува от заобикалящата го среда.
Трябва внимателно да се проследи анамнезата на медикаментите, защото някои могат да предизвикат депресия, като например кортизоновите препарати. Депресията предизвикана от медикаменти, се смята за диагноза, ако симптомите са тясно свързани с промяна на медикамента. Приблизително при 30-40% от пациентите с деменция в началната фаза се появяват депресивни симптоми като отдръпване, загуба на интерес и липса на мотивация. От друга страна съществува депресия с умствени увреждания, които трябва да бъдат разграничавани от деменцията.
Важен стълб на терапията при възрастни са медикаментите. Антидепресантите трябва да се избират внимателно. Често възрастните хора приемат различни медикаменти и могат да възникнат опасни взаимодействия. Вторият стълб на лечението, както при по-младите хора е психотерапията. Вече съществуват достатъчно доказателства, по-специално когнитивно-поведенческата терапия, че тя действа и при по-възрастните хора. Въпреки това, все още на малко места се предлага психотерапия за възрастни, а ние знаем, че мозъкът може да се променя и в напреднала възраст.
Център за Психология и Психотерапия