Обикновено за децата с проблемно поведение се говори, че са манипулативни, търсещи внимание, немотивирани, упорити, своенравни, неотстъпчиви, лигави, невъзпитани, разглезени, контролиращи, непокорни, неуправляеми и предизвикателни. Те знаят много добре как да изпробват границите ни, да „натискат бутоните ни“, да ни принуждават да отстъпим, за да стане тяхното. Обикновено за родителите на такива деца се говори, че са пасивни, слабоволеви и непоследователни в налагането на дисциплина. Накратко казано, че едва ли не, са се провалили като родители. Не трябва да се вярва на всичко това. Истината е, че децата с проблемно поведение са трудни, защото им липсват уменията да бъдат други. На децата с проблемно поведение им липсва отстъпчивост, приспособимост, търпимост и умения за решаване на проблеми – неща, които повечето от нас приемат за даденост.
Как да разберем, че им липсват тези умения?
- Можем да се доверим на направените проучвания. Тези деца не са проблемни през цялото време. Те са такива понякога, най-вече в ситуации, които изискват проява на отстъпчивост, приспособимост, търпимост и умения за разрешаване на проблеми. Помислете кога за последно детето ви избухна в ситуация, която не изискваше именно тези умения? А тези умения са неизменна част от общуването с изискващите подчинение авторитети, както и от взаимодействието с другите хора – родители, братя, сестри, учители, връстници, треньори и тн. Овладяването на споровете, изпълнението на трудни домашни и приемането на промени, във вече установените планове, също изискват въпросните умения. Повечето деца ги притежават, но вашето дете ако е проблемно, не е сред тях. И затова неговият живот, както и вашият, ще бъде по-труден, поне докато не вземете нещата в свои ръце. Първата стъпка е да разберете защо детето ви е с проблемно поведение. Втората е да разберете кога се отключва това проблемно поведение. Запомнете, че това проблемно поведение възниква, когато детето не притежава нужните умения, с които да реагира адекватно на предявените към него изисквания.
- Когато притежава уменията да реагира адекватно на чуждите изисквания и очакванията, детето го прави. Ако умееше да овладява споровете, да се нагажда към промените в плановете, да уважава границите на възрастните и да се подчинява на техните заповеди, без да избухва, то щеше да се справи с тези предизвикателства. Но тъй като тези умения му липсват, то не се справя. Самото дете би искало да се държи добре, защото доброто държание е за предпочитане. Затова не може да се каже, че децата се държат предизвикателно, защото обичат да пищят, крещят, плачат, ругаят или удрят. Ако зависеше от тях, те не биха избрали да се държат така, и като всички нас се представят зле, когато обстоятелствата ги притискат да се проявят умения, които им липсват.
- Как реагира вашето дете в подобна ситуация? Някои плачат, цупят се, сърдят се или се затварят в себе си. Други започват да се задъхват, пищят, обиждат, ритат, удрят, изпадат в паника или събарят и рушат. Трети бягат от дома, хапят, нараняват се, повръщат и тн. Реакциите в този край на емоционалната скала са доста по-обезпокоителни и опасни. Истината е, че вашето дете се нуждае от помощ.
Център за Психология и Психотерапия
1080total visits,1visits today