Втората група страхове е свързана с нуждата от безопасност. Този страх има съвършено различен характер. На детето му е необходимо някой да бъде до него. Аутофобия – така се нарича страхът да останеш сам, но към нея се прибавя страхът да не обидиш възрастния, като сгрешиш с нещо в поведението си, както и страхът, че може да останеш незабелязан. Напълно естествено е, че преживяванията, свързани с това, провокират в поведението на детето или глезене, или стремеж да предизвикат съчувствие у възрастния. Детето се оплаква, че го е страх. То не разбира причината за своя страх и затова се опитва да я изнесе навън и да я скрие зад маската на някой, „който се е скрил под леглото му“ или „който го гледа през прозореца“.
В такива случаи налице са очевидни физиологични признаци за паника : учестен пулс и повишено артериално налягане. Корените на този страх се откриват в ранното детство и са свързани с преждевременното тръгване на майката на работа след полагаемия й се отпуск по майчинство. В този случай е възможно страхът на детето да бъде минимизиран, като поддържате у него постоянно чувство на увереност, че сте наблизо. Разхождайте се по-често заедно, посрещайте го след училище, подарявайте му играчки или дребни неща, които то може да носи със себе си и чрез тях да усеща вашето присъствие.
Погрижете се и в училище учителите да споменават пред детето за вас. С тази цел психолозите в много училища съветват класните ръководители да провеждат специални беседи или в течение на учебните занятия от време на време да задават въпроси на първокласниците, които мислено да ги пренасят в безопасната обстановка на семейството: „Какво ще направиш, когато видиш мама? Какво ще й разкажеш, че сме правили днес?“
Най-коварните страхове, които най-силно се отразяват на психичното състояние на детето, това са страховете от третата група, свързани със страха от присмех и ирония, а също така и с боязънта от оценка. Всяко оценъчно съждение на възрастните, децата възприемат не по отношение на своите действия, а като оценка за личността им като цяло. Затова много рискуват детето им да порасне непълноценно в психологическо отношение, тези родители които, вместо открито да го порицаят, избират методиката на присмиването. Впоследствие деца от такива семейства се затварят в себе си и стават неспособни на оригиналност и творчество въобще. На първи план в системата от ценности при такива деца излизат потребностите и претенциите на околните. Те гледат учителите буквално в устата и се страхуват да не пропуснат и една дума от това, което казват, но самостоятелното мислене при тях съвсем не е на ниво и те по-скоро повтарят чужди мисли. И колкото по-големи стават, колкото по-голяма самостоятелност се изисква от тях, толкова по-остро се проявява вътрешното разминаване между желанието да отговарят на очакванията на обществото и техните реални възможности. Болезнена стеснителност и нарушение в сферата на общуването отличават такива деца сред техните връзстници. В такива случаи различните творчески школи, разнообразните кръжоци и други, биха допринесли неоценима полза.
Когато говорим за детските фобии, не бива да пропускаме, че на всяка възраст са присъщи характерни проявления на тези групи страхове. Когато става дума за периода на младенчеството, разбира се, конфортът на детето зависи от такива външни фактори като резки звуци и прекалено ярки цветове. Когато бебето стане на осем месеца, то вече много активно реагира на отсъствието на майка си и на появата на непознати хора. Тогава то започва да възприема и емоции, част от които могат да породят и страх у него.
Първите страхове по правило са свързани със страха от тъмнината и от това децата да остават сами. Често децата молят родителите си да ги сложат да спят заедно с тях или да полежат при тях, докато заспят. Понякога настояват лампата да остане светната. По-късно, когато детето стане на 3-4 години, то има вече развито образно мислене и проблемът може да се усложни. Приказките с отрицателни персонажи или страшни истории се възприемат от тях като реални. Но постепенно децата започват да мислят по-обективно, да различават истината от измислицата. Така у тях започва да се формира абстрактното, логическо мислене. Към 5-7 година в детето във връзка с това възникват биологични и социални страхове. То започва да осъзнава своята роля в обществото и да се замисля за бъдещето. Може да има натрапчиви страхове да не закъснее, да не даде верен отговор или да наруши училищните правила. Тези страхове се натрупват и пораждат така наречената „училищна фобия“.
Към 6-7 години детето за първи път осъзнава страха от смъртта. То разбира реалността на това, че нито родителите му са вечни, нито то самото. Така предишните страхове започват да се възприемат от позицията на страха от смъртта. Детето разбира, че няма нещо по-страшно от смъртта, а след това ужасът, породен от тази мисъл, е възможно да достигне мащабите на фобия. Родителите трябва да положат немалко усилия, за да отвлекат детето от тези му размишления.
Край на 2 част
Център за Психология и Психотерапия