Обикновено към 7-8 година децата изживяват своите страхове, ако психичното им равновесие не е нарушено. В спокойна обстановка и при съпричастното отношение на родителите развитието на детето преминава през всички естествени стадии на страха, без да излиза от пределите на нормата, без да позволява на страха да расте и без детето да изпитва излишни трудности. Възможно е в детството детето да е било по-нервно и да му се е наложило да изпита тежки психологически травми. Тогава нарушенията на психиката, които от ранно детство са тревожили детското съзнание, могат да станат причина за натрапчиви страхове и след седмата година.
Съдържанието на тези страхове може да бъде извънредно разнообразно. При такива деца по правило рискът от училищни фобии е повишен. Често проявленията на натрапчивите страхове при децата са предизвикани от техните родители. Тъй като те за своето дете са главна опора в живота и най-близки хора, то ги обича с всичките им тъги и радости, които възприема като свои собствени. Така, че ако се боите от нещо, не го крийте от детето си. Бъдете сигурни, че то ще усети страха ви. Няма как да успокоите тревожното му чувство, дори и най-внимателно да криете причината за своя страх. Така или иначе то ще се бои заедно с вас.
При това съвсем не е задължително детето просто да преживее нещата само на момента. Детската психика е крайно чувствителна и границата между съзнанието и подсъзнанието е толкова тънка, че искрената тревога за вашето благополучие може да намери най-краткия път в реалния му живот – в неговите сънища. Обикновено през първата половина на нощта детето внезапно се събужда с ужасено лице и започва да крещи, като се опитва да се защити или да избяга от мними преследвачи. В първия миг, след като се е събудило е възможно то да не може, да разпознае родителите си, не разбира какво става и къде се намира. Няма да е трудно бързо да го успокоите и на сутринта споменът за нощните кошмари вече няма да го безпокои. Децата обикновено имат кошмари един – два пъти в седмицата или по-рядко. Понякога от откъслечни фрагменти от сънищата му, които са останали в неговата памет, може да се проследи връзката с някаква травмираща ситуация в семейството – пожар, бой, заболяване на близък или скандал между родителите. Най-болезнената преходна възраст за възникването на страховете е тази между шестата и седмата година, когато детето за първи път осъзнава страха от смъртта. Когато скандалът между родителите са разразява пред очите му, повече от всичко то преживява вероятността гневът на единия от скъпите му хора, да не стане причина за смъртта на другия, също толкова близък и любим.
Децата в семейства без един родител или в проблемни семейства са подложени на много повече страхове, отколкото децата в нормални семейства. Но още по-тежко е на деца, които растат без братя и сестри и които преживяват родителските тревоги сами, без подкрепата на равен по социален статус за него човек. Установена от психолозите е, още една интересна закономерност. В най-благоприятна за развитието си обстановка се оказват деца, които се раждат в семейства на 25-30 годишни родители.
С това тясно е свързан и факторът, който засяга енергичността на родителите и тяхната активна жизнена позиция. В семейство на оптимисти по правило растат общителни и любознателни деца. На такова дете отрано му се предоставя свободата да се самореализира и самовъзпитава. Още от първи клас чувството за отговорност за него е напълно естествено и задължително. Вероятността от появата на болезнени страхове в такива случаи е минимална. В семейства създадени от по-възрастни хора, по правило водещи са вече по-други идеали – стабилност и здраве. Затова личността на детето изпитва повече натиск, защото то „трябва да бъде и да прави определени неща“. Свободата му е ограничена и като следствие при такива деца възниква проблем с понижаване на самооценката.
От друга страна, не бива да забравяме, че трябва да бъдем тактични и да проявяваме внимателно отношение към интересите и страховете на детето. Ако то изпитва страх от тъмнината, помогнете му да преодолее този страх, но не го затваряйте в тъмната стая, „за да се престраши“. С това то ще започне да изпитва още по-голямо недоверие към нас и в него е възможно да се породят и нови страхове.
Винаги трябва да помним, че детската психика е хилядократно по-нежна от нашата. Периодът на детството е особено отговорен, тъй като тогава се формират самооценката, темпераментът и емоционалната уравновесеност. Не допускайте унижение и насмешки по адрес на детето, още повече в присъствието на други хора. А ако сте забелязали, че вашето дете се бои от нещо, не търсете причината, в баналното обяснение за вродена страхливост. Най-добре анализирайте своето поведение по отношение на него. Страхът е нормално чувство и нито едно дете не се ражда страхливо, такова го прави родителското отношение.
Много родители биха се запитали дали е необходимо всички страхове на детето да бъдат изкоренявани. Необходимост от лечение възниква не по отношение на една или друга фобия, а по отношение на нейните проявления.
Трябва да се лекува не страхът, а неговото болезнено проявление, кагато нормата, определяща полезното, преминава допустимите граници и става анормална, необоснована и ненужна.
Център за Психология и Психотерапия