В първите месеци на живота детето се намира с родителите си в един много малък, особен свят. Това е светът, в който родителите набързо купуват сладкиши от сладкарницата при работещ мотор на колата, защото детето иначе ще се събуди. Прекъсват телефонни разговори, защото детето точно сега ще заспива или тъкмо се събужда, или се е разплакало. Животът се движи в ритъма на спането и бодърстването на детето. Дните преминават в хранене и повиване. Нощният сън е разделен на малки порции. Родителите мислят само от единия за другия ден и губят чувството си за време.
Чак след няколко месеца светът отново се отваря и разширява и родителите си отдъхват. Родителите са се научили да живеят заедно с детето и то с родителите. Детето разширява своите възприятия, интереси и дейности, отправя закачливи погледи и всички гости намират за забавно да наблюдават детето.
Децата не винаги се страхуват еднакво силно. Ако настъпи нова ситуация или ново лице се яви на сцената и детето не е претоварено от тази случка, а може да остана на ръба на действието, то ще го посрещне с една смесица от страх и любопитство. Сближаването на детето с непознати трябва да стане постепенно.
По същия начин трябва да действа по-късно и малкото дете, когато се срещне с непознати ситуации. При удобен случай човек може да наблюдава как детето се доближава с много малки стъпки в зависимост от това, дали се касае за напълно чужда, непозната, позната или отблизо позната ситуация. Дори и зад страха на бебето още се крие любопитството към новото и то може бързо да се покаже отново. Това означава, че бебето ще се страхува по-малко, ако при срещи с нещо ново може да участва в определянето на темпа и вида на сближаването. При това трябва да се взема предвид както неговото любопитство, така и всички сигнали, с които то се опитва да забавя действието.
Децата прилагат определени активни начини на действие при запознаване с непознати неща. Те вземат предмети в ръка, хвърлят ги и отново ги вземат, въртят, разглеждат и тн.
При всичко ново, с което се среща детето, то трябва да разчита на обратната връзка с майката или друг близък му човек. То се уверява чрез израза на лицето й, тембъра на гласа и езика на тялото й, дали срещата с непознатото носи опасност или не. В зависимост от това какъв е резултатът на този интуитивен изпит, детето реагира по-скоро любопитно или боязливо.
Обратната връзка има две значения. Най-напред детето набира информация, за да може по-добре да прецени реалността. Детето иска обратна връзка да стане по-наясно и със своите собствени чувства. При раздвоението между любопитството и страха, чувството на майката може да натежи на везната. Така майката притежава едно немалко влияние върху изживяването и реакциите на детето и като му привлича вниманието върху действителни опасности, и като му предава своята интуиция. Реална е опасността чувствата на детето да бъдат манипулирани чрез чувствата на майката. Такава „манипулация“ обаче е неизбежна.
Без помощта на майката или друг близък човек, детето не може да постигне свои отношения и нагласи. Не може да се каже обаче, че детето няма собствени чувства, но на него му липсват идеи, как въз основа на тези чувства, може да бъде разбрана и решена дадена ситуация.
Център за Психология и Психотерапия
230total visits,3visits today