Родителите и учителите знаят в каква степен децата на една и съща възраст се различават не само във вкусовете и темперамента си, а и в придобиването на умения. Някои от тях изглеждат особено затруднени да се равняват по различни показатели в четенето с връстниците си, и съответно изостават. Интелектуалните им показатели са нормални, но те не съумяват да овладеят това умение. Засегнатите от дислексия деца бързо попадат в порочен кръг. За тях четенето се превръща в бавна, уморителна и досадна дейност, която не им носи удоволствие. Въпреки положените усилия резултатът е незначителен, така че те се занимават все по-малко, дори отбягват четенето и никога не успяват да застигнат връстниците си в това умение. Тоест, имаме първична система, отнасяща се до четенето, но и вторични характеристики, водещи до ниско самочувствие и трудно социално и емоционално приспособяване.
Дислексията на практика означава затруднение в боравенето с думи. Проблемът е наречен „словесна слепота“ и се характеризира с дефицит при четенето и писането. Засегната е неспособността за постигане на нормално ниво на четене, независимо от доброто преподаване и от положените усилия. Традиционната дислексия понякога е наричана еволюционна дислексия, отнасяща се до затрудненията при овладяване на умението. Придобитата дислексия е резултат от физическа травма, довела до затруднения в четенето, след като навиците за него вече са били отработени. Всъщност основните проблеми на диагнозата, са свързани с декодирането и произнасянето на думите и възникват главно поради индивидуалната фонетична система на дадено лице.
Важно предварително условие е да се уверим, че проблемът не се дължи на неадекватно преподаване, нито на нарушен слух или зрение, както и да се изключат всякакви неврологични разстройства или важни социално-емоционални трудности. Дислексията е очевидна, когато плавното и правилно четене и/или произнасянето на думата се осъществява бавно, неумело и с видимо затруднение. Дислексията често се предава в семейството, като момчетата са по-уязвими от момичетата, което ни подсказва, че генетичните фактори вероятно също имат значение. Четенето обединява два основни процеса. Първият включва разпознаване на върволицата букви и дешифриране на кода за думата. Тук трябва да се знаят буквите: как звучат и как се формират сричките. Това е бавно и трудоемко занимание, в резултат на което четенето става моментално и автоматизирано. Вторият процес е по-абстрактен. Той се отнася до съдържанието на текста и е свързан с опита. Възможно е думите да се декодират без разбиране: безсмислено четене, при което до съзнанието не стига информация. Дислектиците могат да срещат твърде специфични трудности, например как се изписва думата/правопис/, какво означава думата /семантика/, как се съставя изречението /синтаксис/ и как думата се изгражда от корени, представки и наставки.
В психологията съществуват тестове за словесно декодиране, посредством които можем да открием на какво ниво е дадена личност спрямо средните показатели. Тестваните лица трябва да декодират същински думи и безсмислени буквосъчетания. Проучванията сочат, че основният проблем е свързан с фонетичните умения. Оказва се, че засегнатите от дислексия имат проблеми най-вече със звуковата структура на думите и със запаметяването на новите термини, особено имената. Те се затрудняват да повторят сложни думи или буквосъчетания. Други тестове са насочени към разминаванията между разбирането при четене и разбирането при слушане.
Подгрупи
Подобно на почти всички психологически проблеми се открива, че засегнатите от това страдание хора, далеч не са хомогенна маса и често попадат в отделни класификации и подгрупи. Откриването на фините разлики предполага съгласие от страна на психолозите по групирането и използваната терминология. Първото разделяне е предложено през 60-те години на 20 век и то е насочено между слуховата дислексия и визуалната дислексия /трудности при интерпретирането, запомнянето и разбирането на буквите и словесните изображения/. Слуховите дислектици имат проблем с разграничаването на буквите, които звучат еднакво – като „б“ и „п“, „д“ и „т“. Визуалните дислектици се затрудняват при идентифицирането на думите като визуална форма. Освен това те изписват думите по звученето им. По-късно се разграничават : дисфонична дислексия /фонетични проблеми/, дисейдетична дислексия/проблеми във възприемането на думите като еденици/ и алексия /смесен вид от фонетични и визуални проблеми/.
Диагноза
Поставянето на тази диагноза е необичайна, което често носи успокоение за много родители и деца. Доста зрели хора дори се гордеят с нея, подчертавайки, че в началото не са получили правилна диагноза и дори са били смятани за лица с нисък коефициент на интелигентност или липса на други умения. Етикетът „дислексия“ не обозначава ниска интелигентност /в действителност, понякога е тъкмо обратното/, а твърде специфичен функционален срив.
Център за Психология и Психотерапия