Оставено само на себе си, тялото ни най-добре знае как да се изцели. Медицинският термин на този процес е „хомеостаза“, което означава „естествена склонност към възстановяване на баланса“. Защото, основната характеристика на болестите е нарушението на баланса вследствие на блокирани енергийни потоци. А дишането е основният метод за коригиране на този дисбаланс.
Дълбокото и ритмично дишане ще помогне на тялото ви да се самоизцели. Добрият дихателен процес осигурява кислорода, необходим на всяка клетка, всеки мускул, всяка кост и всеки орган на нашето тяло. Когато дори само една част от нас изпитва болка, то цялото ни тяло страда от липса на равновесие. Бдителните бели кръвни телца се втурват на помощ на наранената или болна част. И тъй като елементът, който дава енергия на тези клетки, е кислородът, оттук следва, че те трябва да бъдат заредени „догоре“, за да успеят да постигнат необходимото изцеление.
Открай време се знае, че болката се подсилва от тревожността, придружаваща всяка една опасна за нас ситуация. Страхът кара тялото да се напрегне – спонтанна реакция на необходимостта да побегнем или да влезем в битка. И така, изправяме се пред двуфазен процес – страхът поражда напрежение, а напрежението подсилва болката. Интуитивната стратегия, използвана от добрите родители спрямо плачещите или задъхващи се малки деца “ да си поемат дълбоко дъх“ и „да се успокоят“, е изключително показателна. Пристъпите на паника също включват задъхване или повърхностно дишане. Но ако успеем да помогнем на засегнатия индивид да носочи вниманието си към своете дишане, то това със сигурност ще снижи нивата на неговата тревожност. А ако в кризисни ситуации не пропускаме да си напомняме, че трябва да дишаме/правилно/, ще помогнем на себе си. “ Животът означава ритъм! С първия си дъх новороденото навлиза в ритъма на живота. С всяко свое вдишване и издишване то започва да изживява потока на живота в неговите вечно редуващи се положителни и отрицателни фази, пулсиращи вътре в него като променлив ток. В този смисъл животът е една непрекъсваща верига от ритмични вдишвания и издишвания, навътре-навън, навътре-навън, докато накрая човек не „издъхне“, тоест окончателно не „издиша“ и по този начин затвори последната брънка от веригата.“ Елизабет Хеч
Онова, което е валидно за физическата болка, е приложимо и за умствената или емоционална болка. Тъгата, депресията и отегчението лесно могат да бъдат обърнати в противоположните им същности посредством промяна в дишането. И така, когато посягате към аспирина, антидепресантите или към телефона, за да се свържете с вашия лекар, не забравяйте да дишате. Пеенето също помага, зареждайки тялото с пълнокръвна енергия. Чрез доброто дишане освобождаваме всички задръжки, възпрепятстващи изцелителния процес.
Дишане с всяка клетка за изцеление
1. Седнете удобно /но без да се изгърбвате/ с отпуснати, а не кръстосани крака и ръце. Отпуснете цялата си тежест на стола или пода под вас. Бавно затворете очи. Насочете вниманието си към носа и си представете как би могъл да изглежда въздухът, докато навлиза в него. Проследете пътя му надолу към белите дробове, наблюдавайте го как се завихря, а после как тръгва нагоре и излиза. Докато излиза, си кажете, че така той отнася напрежението, болките и болестите ви далече, далече. Посветете на упражнението една – две минути.
2. Насочете вниманието си към центъра на корема. Представете си, че там има малка дупчица, през която дишате. Визуализирайте навлизането на кислорода през нея, завихрянето му в центъра на корема, после в кръста, в областта на гениталиите и накрая излизането му навън. Посветете на упражнението още една-две минути.
3. А сега се фокусирайте в една точка към центъра на гърдите, близо до сърцето си. Визуализирайте една вратичка там, която бавно се отваря. При вдишване насочете въздуха към гърдите и горната част на тялото, както и към сърцето. Наблюдавайте потока как се завихря и как отнема цялото ви напрежение, докато излиза. Посветете и на това упражнение една-две минути.
4. Вниманието ви вече се пренасочва към центъра на челото ви. Започнете дишането си оттам, като освободите напрежението на всички лицеви мускули и изчистете негативните мисли от съзнанието си. И на тази част посветете една-две минути.
5. Повторете същата процедура и с други части на тялото си, които, макар и не споменати досега, са център на вашата болка. Дишайте от дланите на ръцете си, от върховете на пръстите си, от коленете си, от основната част на гръбнака и тн.
6. А сега започнете да дишате с всяка клетка на тялото си.
Нанесете заключителния щрих на въображаемата си картина. Дишайте естествено. Започнете да се протягате. Бавно отворете очи. Обърнете внимание на усещанията в тялото си и на всяка една промяна в дишането.
Център за Психология и Психотерапия