Дойде есента. Как звучи само.
Сякаш има рязка граница между сезоните.
И в същото време да – точно на 23 септември дойде астрономическата есен.
Сезонно е. Есенно наистина.
Понякога си спомням едни бисквити – казваха се „Златна есен“.
Златна може би заради многото жълто навсякъде.
И може би защото есента е сезонът на изобилието.
Кестени, дюли, смокини и планове за нови начала.
Последен шанс да изпълним плановете за годината.
Точно това дават сезоните освен външните граници, задават и вътрешни.
Мъничко сбогом с морските дни ( до другото море).
Шепа миди и шепа кестени.
Мъничък нов рестарт на плановете и носталгия по края на лятото.
Порив по топло какао и домашни курабийки.
Повече време у дома. Повече спомени.
Липсите са различни през септември.
Съвпадат с есента. И по – късите дни.
И дъжда. Не е като пролетния дъжд.
Предвестник е на бъдещ сняг.
Кога преминаваме от едно нещо в нещо друго?
Една приятелка преди време ми разказваше колко е различно, когато има само един сезон ( живее в Мексико).
Всеки сезон препозиционира вътрешните времена.
Златна есен. Треперушки се покланят на вятъра.
Черешите замечтават за бъдещия си бледо- розов цъвтеж.
Давайки листата си дърветата сякаш се прибират навътре в мечтите си.
Правят го толкова естествено, с благодарност за пролетта и лятото.
Нещо свършва, за да дойде нещо друго.
То е като да се довериш на извечния ритъм на времето.
И пак ще дойде. Ще се върне при нас това, което трябва да се върне.
Зазимяването на розите – за да има обилен цъфтеж догодина , излишното се реже.
Не може да има само лято. Само море.
Само срещи. Няма да е развиващо.
Юнг казва, че мъдростта е преодоляна болка.
Няма как да има дълбочина без изпитания.
А очите на есента са наистина дълбоки.
Потъваш в тях сякаш имат диамантени сълзи.
Най – скъпите диаманти се раждат като успеем да минем през нещо. И в този процес да пренаредим вътрешната си стая ( така наричам пространството в сърцето).
И там става светло. И диамантено.
Есента. Кестените. Очите на есента. Диамантена есен. Златна есен. Изобилна есен. Рестартираща есен.
Добре дошла в сърцата ни.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия
.
129total visits,3visits today