Оцеляване при промени
Главният аспект на устойчивостта на връзката е не колко добре се справяте, а по-скоро как – вие и партньорът ви, преодолявате различията помежду си и това, което ви поднася животът. Бракът наистина може да оцелее в трудни времена и много двойки го постигат. Едно проучване с участието на близо 600 двойки от Лонг Айлънд, Ню Йорк, чийто брак бил продължил 50 и повече години, сочи, че в един или друг момент всеки един от петима изследвани се е оплаквал, че бракът му се проваля, но голямото мнозинство сега смята брака си за щастлив. Макар неумолимостта на живота да не щади брака, ако партньорите са способни да се приспособят, да общуват помежду си и да се подкрепят взаимно, не е задължително той да се разпадне. Истината е, че трябва да знаем, как да преодоляваме кризите защото, дребните проблеми могат да провалят връзката. Големите понякога сякаш повече ни сближават, но друг път заплашват да ви разделят. По време на криза, поемете дълбоко дъх и в името на връзката си припомнете следното:
– Следете внимателно развитието на кризата.
– Запазете страховете си за момента, в който опасността наистина възникне, не им позволявайте да надделеят и да се промъкнат във взаимоотношенията ви.
– Бъдете реалисти, съберете информация, за да се подготвите да реагирате адекватно.
– Избягвайте самообвиненията.
– Вземете мерки да попречите на дребните проблеми да прерастнат в огромни.
– Не приписвайте вина на която и да е от страните.
Дори и в здравите връзки има моменти на възход и спад. Но ако двойката притежава по-голям опит да се справя със стресови обстоятелства, двамата виждат връзката си в по-добра светлина – това пък само по себе си, предизвиква спираловиден положителен ефект.
Двойките с продължителни взаимоотношения са по-доволни от връзката си и могат по-добре да се справят с емоциите си. Това се дължи на следните фактори: първо – двамата умеят да преодоляват изострянето на конфликта чрез взаимната си привързаност, второ – конфликтите могат да се решават от само себе си или с времето да изчезнат и трето – двойката не изпитва нужда непременно да се стреми към решаване на всеки въпрос.
Приключване на връзката
Краят на една връзка може да бъде тъжен, да носи облекчение, да струва скъпо – когато общите финанси трябва да бъдат разпределени, или да доведе до пълно объркване. Има ли предопредителни знаци по пътя към развръзката? Вреждебното поведение може, в крайна сметка, да разруши връзката, но добрите взаимоотношения могат и да устоят в някаква степен, без да пострадат. Д-р Джон Готман, прави опит да установи точно в каква степен е възможно това. Той наблюдава стотици двойки в продължение на много години – кара ги да определят конфликтните области, като отбелязва поредица от реакции, включително пулс, израз на лицето и жестове. Изследванията сочат, че двойките могат да понесат една доза враждебно поведение, на всеки пет дози положително, но като резултат балансът се нарушава и се появяват сериозни проблеми. В друго изследване той идентифицира четири типа негативно поведение, за които смята, че са особено разрушителни. Това са критичността, която води до пренебрежение, което, от своя страна, предизвиква отбранително поведение, което пък създава непреодолими прегради, или отдръпване.
Други ранни знаци, които говорят, че връзката е застрашена, са:
– Самостоятелен живот с оттегляне от съвместна активност.
– Повтарящи се нерешени спорове.
– Чувството, че си незадоволен и нещастен.
– Прекалена ангажираност с интереси и дейност извън връзката, които карат единият партньор да се чувства пренебрегнат.
– Отсъствие на чувства.
– Странична любовна връзка.
Една връзка може да приключи по всевъзможни причини. Динамичните промени, изчерпването на любовта, всекидневните конфликти могат да породят недоволство. Раздялата може да бъде свързана с намиране на нов дом, както и с отдалечаване от някого, с когото си споделял много неща. Гняв, дори ярост, не са необичайни, както и вина, разкаяние, страх, несигурност и отхвърляне. Емоциите стигат връхната си точка и могат да се окажат трудно контролируеми. Понякога предизвикват безсъние, нежелание за професионална изява, търсене на спасение в алкохола и усещане, че си загубил всичко – от финансовата сигурност до стила на живот или ролята на родител.
Консултантите препоръчват няколко стратегии за самопомощ, за да се справите и да преодолеете най-лошото:
– Подгответе се за емоционални изблици от всякакъв характер.
– Не отблъсквайте приятелството и подкрепата на семейството, а ако е необходимо осъществете и консултация със специалист.
– Забравете миналото и се опитайте да не търсите отмъщение и вина.
Как децата ще реагират на раздялата зависи от тяхната възраст и степента на враждебност на родителите. Раздялата може да бъде неочаквана и е вероятно те да страдат. Фантазиите, че родителите им отново ще се съберат, са често срещани, както и страховете, че другият родител също ще ги напусне. На децата често се налага да се справят и с други промени: ново училище, нови правила вкъщи, нови приятели на родителите. Проявата на разбиране към техните нужди е нещо много важно.
1. Помислете как да осигурите „спасително въже“ за детето или децата си – позволявайте им да прекарват известно време с други възрастни хора, на които имате доверие, съобщете в училище какво се случва и тн.
2. Осведомете се на каква подкрепа може да разчитате, ако тя е приемлива за вас – юридическа или парична помощ, временно настаняване и тн.
3. Не крийте от децата какво става в семейството – но не им давайте повече информация, отколкото могат да осъзнаят. Страхът от неизвестното може да бъде далеч по-вреден от истината за суровата действителност.
4. Избягвайте, доколкото е възможно, да подронвате репутацията на бившия си партньор и не изисквайте лоялност, която да гарантира изключването на другия родител. Изграждането на нова, макар и различна връзка с бившия ви партньор, съобразена с интересите на детето ви, ще му помогне да преодолее раздялата. Любовта може да е изчезнала, но уважението ще помогне на вас и на бившия ви партньор да вземете общи решения за бъдещето на децата, ще улесни гладкото общуване и грижливото отношение.
Център за Психология и Психотерапия