Бракът и другите дълготрайни връзки типично преминават през няколко етапа: от вълнението на „медения месец“ с присъщия му идеализъм, към една по-реалистична фаза, когато проличават различията. След известно време, през което се чувстват сигурни във връзката – следователно, могат да вложат енергията си в професията и в полза на семейството, двойките често установяват, че взаимно „се преоткриват“, наслаждавайки се на увеличаващата се интимност, след като са направили прехода от „влюбването“ към „любовта“ един към друг. Възможно е, освен това, основните характеристики на връзката да изискват практически промени: формирането на двойки често налага отдалечаване от предишното семейство. Времето на прехода направо от родителския дом към домашните брачни отношения, може да е почти приключило, но все още да не е преодоляно усещането за променяща се идентичност – например от син, брат или съквартирант към съпруг и партньор. Преходът от партньори към родители изисква нова промяна на фокуса и преобразуване на енергията – от битието на двойка към поемане на родителска отговорност и грижи за децата. Израстването на децата често е време, когато родителите преразглеждат своите собствени взаимоотношения в светлината на проявяващата се младежка сексуалност. Това е сигнал, че децата скоро ще напуснат семейното гнездо. Пенсионирането може отново да събере хората, като ги накара да прекарват часове наред, докато преди денят им е преминал далеч един от друг – на работа или в преследване на отделни цели. Освен това, финансите може да намалеят, а домашните задължения може да се преорганизират. Много житейски промени са същевременно предизвикателство и към взаимоотношенията: миграция, наследство, фалит на бизнеса, сериозно заболяване, смърт или болест. Колкото по-откровени един към друг са участниците в двойката, толкова по-непосредствено е общуването им и толкова, по-способни са те да преодолеят промените в живота.
Бариери пред интимността:
Понякога интимността идва от само себе си, понякога ни се изплъзва. Според изследователите съществуват някои общи причини за появата на признаци на дистанциране във взаимоотношенията:
– Липса на комуникация
За единия или за двамата партньори може да е трудно да изразят с думи как се чувстват и какво са преживели. Те може би се страхуват да не бъдат отблъснати или пък просто не са свикнали да говорят за чувствата си.
– Емоционални различия
Трудно е да се почувства сигурност в интимността, когато емоции от рода на гняв, обида или недоволство не намират отдушник. Липсата на доверие и усещането, че партньорът те подценява, също поставят бариери.
– Практически трудности
Финансовите затруднения, напрежението в работата, трудностите с децата или просто ангажираността също могат да бъдат пречка за близостта на двойката.
– Преживяванията в детството
За възрастният човек, наранен силно в детството си – чрез насилие или загуба и смърт,които не са били преодолени напълно, може да се окаже трудно да повярва на други хора. Неувереността в себе си и чувството за безполезност, които са се зародили в детството, могат да накърнят връзките и на вече зрелия човек.
– Пренебрежение
Според изследователя на брака Джон Готман, пренебрежението е много вредно за взаимоотношенията. Презрителните думи, тон, глас или израз на лицето, предизвикват комбинация от обида и нараняване, както вътрешно, така и емоционално. Готман открива, че съпругът, който е обект на редовно изразявано презрение от страна на партньора, е по-уязвим на чести настинки и грипове, проблеми с редица органи и системи, общи здравословни смущения.
Устойчиви характеристики на продължителния брак:
1. Способност за промяна и приспособяване към промяната.
Бракът не спира да се развива и дори когато е изграден на здрави основи, се нуждае от постоянни грижи. Бракът, или която и да била дълготрайна връзка, включва положителни и негативни промени, компромиси и споделяне – на цели, любов или отговорност за децата. След десетилетия някои външни сили, като социалните промени, също могат да нарушат връзката. Например, в много от изследваните бракове, нарастващият стремеж на жените към образование и работа извън дома се е приемал като проблем, с който двойката е трябвало успешно да се справи.
2. Способността да се понесе онова, което не може да бъде променено.
Някои страни от поведението на хората се възприемат добре в началото и в стремежа към по-продължителна връзка се изгражда съответно отношение към тях. „Ключът“ за оцеляване са приспособяването към различията, удоволствието от развоя на връзката, а не очакванията да успееш да промениш другия, не мечтаното съвършенство и дори не решаването на всички възникнали проблеми.
3. Очакване за трайност и постоянство
Заедно със способността за компромиси и реалистичния поглед, двойките с трайни отношения гледат на брака като на солидна институция. Те приемат, че през годините, „да даваш и да вземаш“ е променлива величина, но след време настъпва баланс. В определени моменти това може да изисква значителна доза вяра. Обичайно е за майката да усеща, че дава повече от себе си в сравнение със своя партньор през първите години, след раждането на детето. Но уравновесяването може да настъпи, когато детето влезе в училищна възраст или по-късно, когато някои майки решават да продължат образованието си или да посветят време на занимания, към които имат личен интерес.
4. Доверие
Това е най-здравото „лепило“, което прави двойката устойчива. За двойките, доверието си остава издръжливо на промените, гарантира им чувство за безопасност, сигурност и вярност и крепи основите на интимността.
5. Баланс на силата
Той изисква от двойката да обогати мистериозната смес от свобода и интимност. При изследвани бракове е установено, че взаимната зависимост на всеки от двамата се приема като устойчивост, но също и като нещо, което се променя с времето, в зависимост от това дали единият от партньорите в момента не се нуждае от повече грижи. Двойките изтъкват, че в същото време дълбоката привързаност може да помогне за оцеляването и извън рамките на връзката.
6. Удоволствие от близостта
Изглежда оттук започва щастливият брак. Всеки от партньорите в щастливите и продължителни връзки се радва на компанията на другия, двамата разговарят, спорят, изслушват се. Намират баланс между времето, прекарано заедно и поотделно. Макар често да споделят едни и същи ценности, невинаги са на едно и също мнение. Приспособяват се към различията помежду си, но в определени случаи различните предпочитания им помагат да продължат да поддържат интереса си един към друг.
7. Ценност на споделените преживявания
Когато отвреме навреме обърнете поглед назад, може да откриете, че изпитвате радост по отношение на проблемите, които сте преодолели като двойка, и това укрепва връзката ви. Споделеният опит, който и двамата цените, разширява перспективите на вашия брак.
8. Късмет
Двойките смятат, че късметът също е изиграл определена роля за поддържането на отношенията им.
край на 1 част
Център за Психология и Психотерапия
218total visits,3visits today