Преди да сме в състояние да извършим промяна, трябва да премахнем объркването от действията на човека, който ни изнудва. Имаме нужда все едно да включим светлината. Това е жизненоважна стъпка в прекратяването на емоционалното изнудване. Независимо от огромните познания, които сме натрупали през последните години на нашите настроения, психика и мотивация, когато имаме работа с изнудване сетивата ни са притъпени, а фино настроените сензори, които обикновено ни ръководят във взаимоотношенията, се изпълват сякаш със статично електричество. Рекетьорите са в състояние умело да маскират оказания натиск и ние често го изпитваме по начини, които ни карат да се съмняваме в собствените ни възприятия за ставащото. Освен това нерядко съществува огромна разлика между реалните действия на изнудващите и доброкачествения и дори любящ начин, по който те интерпретират поведението си пред нас и пред себе си. За рекета винаги са нужни двама и без нашата помощ, то не може да пусне корени. То е транзакция и следващата стъпка е да видим и осъзнаем как се превръщаме в мишена на изнудването.
Във всяка връзка ние носим набора си от „горещи бутони“:
- натрупани възмущения
- съжаления
- несигурност
- страхове
- гняв.
- Това са слабите ни места – местата, които болят при докосване. Емоционалният рекет може да действа само когато позволяваме на другите да знаят, че са открили „горещите ни бутони“ и ще скочим, когато те ги натиснат. Това е така защото житейските ни преживявания са оформили автоматичните ни емоционални реакции. Лесно е човек да се фокусира върху поведението на другите и да смята, че ако те се променят, нещата ще бъдат наред. Това, от което всъщност се нуждаем, е отдаденост и смелост, за да разберем себе си и да променим собствения си начин на взаимодействие с хората, които ни рекетират. Трудно е да признаеш, че чрез капитулация в действителност учиш изнудвача как да те изнудва. Трудната истина обаче е следната: нашето подчинение награждава изнудващият, а всеки път, когато награждаваме някого за определено действие – независимо дали го осъзнаваме или не, ние по най-добрия начин му даваме да разбере, че може да го направи отново. Емоционалният рекет се разпространява много бързо и може да засегне всеки аспект на живота ни. Ако капитулираме пред емоционалното изнудване в работата, е възможно вкъщи да си го „изкарваме“ върху децата си. Ако имаме лоши взаимоотношения с родител, може да заливаме партньора си с негативност. Много от използващите емоционален рекет са приятели, колеги и членове на семейството, с които сме тясно свързани и искаме да запазим и да засилим тези връзки. Възможно е те да са хора, които обичаме заради изживените заедно добри времена, близостта, която все още успяваме да имаме и общата ни биография. Може би смятаме връзката си с тях за добра – в по-голямата си част, но вярваме, че тя е изместена от вярната посока заради изнудването. От жизненоважно значение е да не позволим на изнудваческия навик да засегне и нас – и всеки около нас в своя водовъртеж.
Цената, която плащаме, когато многократно се поддаваме на емоционален рекет е огромна. Коментарите и поведението на рекетиращия, непрекъснато ни карат да чувстваме, че губим равновесие, да изпитваме срам и огромна вина. Знаем, че трябва да променим ситуацията, и многократно се заричаме, че ще го направим, единствено за да открием, че отново сме надхитрени. Започваме да се съмняваме в способността си да спазваме обещанията, които поемаме пред себе си, и загубваме увереност в ефективността си. Чувството ни за собствена стойност е подкопано. Може би най-лошото от всичко е, че всеки път, когато капитулираме пред емоционалният рекет, губим контакт с интегритета си, с вътрешиня компас, който ни помага да определим какви би трябвало да бъдат нашите ценности и поведение.
Макар, че емоционалното изнудване не е малтретиране от тежката категория, бъдете сигурни, че при него залогът е висок. Когато живеем в емоционален рекет, то ни изсмуква и ескалира дотогава, докато не постави на сериозна опасност най-важните ни взаимоотношения и чувството ни за самоуважение.
Край на 2 част
Център за Психология и Психотерапия