Емпатията е многокомпонентно понятие, което от една страна означава да разбираме емоциите и мислите на другите, а от друга – ние самите да ги чувстваме и съпреживяваме.
Емпатията е способност да се поставяме „в обувките на другия“, да разбираме какво преживява, защо се чувства по определен начин.
Емпатията е умението да виждаме света през призмата на другия – през призмата на неговия опит, неговите убеждения и ценности.
Понятието е въведено от английския психолог Едуард Титченър през 1909 година, за да обозначи способността на човек да разпознава и споделя емоциите на друго лице.
Емпатията изисква умение да разбираме страданието на другите и да споделяме тази емоция, дори когато тя е болезнена и плашеща.
Емпатията не бива да се бърка със състраданието, което представлява само потвърждаване на чуждата болка, съчетано със съжаление. Емпатията е дълбоко ниво на съпричастност и показва реално желание да се предостави подкрепа и помощ на страдащия.
Способността да се поставите на мястото на другия е един от най-важните компоненти на интелигентността и показва нивото на зрялост на човека. – Аугусто Кюри
Възможно ли е обаче едно от най-полезните и човешки умения, тази да съпреживяваме болката на другия, да премине границата на нормалното и да прерасне в патологично състояние? Оказва се, че да.
Хората със синдром на хиперемпатия сякаш имат дълги антени, които улавят всяка емоция, вибрираща около тях. В крайна сметка обаче те се губят в нуждите на околните и в страданието им, което чувстват като свое.
Често те дори се чувстват виновни за болката, която другите изпитват. Това е болезнено и изтощително.
Всяко поведение, което прави по-трудно връзката с други хора, причинява страдание и ви пречи да живеете нормален живот, се нуждае от диагноза и някакъв вид лечение.
Следователно, хората, проявяващи свръхсъпричастност, които показват постоянен модел на страдание и неспособност да функционират в социалния, личния и професионалния си живот, показват признаци на личностно разстройство.
Важно е обаче да се изясни, че има разлика между това да бъдеш силно чувствителен и да страдаш от синдром на хиперемпатия.
Например в книгата си „Жените, които обичат психопатите” психиатърът Сандра Браун говори за това колко жени не само разбират психопатичното поведение на своите партньори, но дори го оправдават.
С други думи, тяхната прекомерна съпричастност напълно им пречи да виждат ясно в колко нездравословни отношения са. Всъщност те използват невероятно сложни и умни начини да оправдаят насилствените действия на партньорите си.
Това е ясно доказателство, че синдромът на хиперемпатия е нарушение, за което си струва да се мисли и да се говори.
Емпатия и хиперемпатия – тънката граница между баланс и патология
Въпреки че емпатията е една от най-положителните и полезни човешки способности, не си мислете, че няма нищо лошо в това да я упражнявате прекомерно. Подобно на всичко друго в живота, и в този случай излишъкът не е полезен и здравословният баланс е препоръчителен.
Хиперемпатията влияе върху способността ви да отделите собствената си личност от тази на човека до вас.
Емпатията е способността да се поставяме в чуждите обувки, но е важно да се уточни, че дори в тях, ние не трябва да преставаме да бъдем себе си.
Също така е важно да познаваме различните видове емпатия, които може да изпитваме, кои от тях са здравословни и кои могат да прераснат в патология.
Психологът Пол Екман идентифицира три вида:
Емоционална емпатия:
Тя е свързана със способността да чувстваме емоциите, които някой друг изпитва, и да проявяваме състрадание към него. Накратко, да чувстваме това, което другият чувства.
Когнитивна емпатия:
Тя ни дава по-пълно и точно познание за мислите и емоциите, които са завладели ума на човека до нас. Известна е също и като „перспективно поведение“.
Състрадателна емпатия:
Те е свързана със способността не само да разберем и почувстваме болката на другия, но и да предприемем действителни усилия да помогнем за разрешаването на неговия проблем.
Прекомерно съчувствие или хиперсъпричастност:
В случаите на прекомерно съчувствие или хиперсъпричастност не само чувстваме това, което изпитва другият човек, но и страдаме заедно с него. Това може да се сравни почти с физическа болка, която предизвиква безпокойство, но не знаем как да я излекуваме.
Какво е да имаш синдром на хиперемпатия?
Ще разгледаме характеристиките на хората с този синдром, за да ви помогнем да различите емоционалната чувствителност от патологичната свръхсъпричастност.
На първо място, докато преживяват болката на другия, те губят представа за собствената си идентичност. При тях често се наблюдава склонност към психози, промени в настроението – дълбока депресия към истерично, необуздано щастие.
Те са търпеливи и зависими. Искат да разрешат проблемите на всички, за да се почувстват ценни и необходими. Нуждаят се от постоянно взаимодействие и се утвърждават, като правят услуги.
Ако някой се опита да им наложи ограничения, те се чувстват наранени и отхвърлени. Също така те често са склонни прекомерно да закрилят другите, което пречи на околните да се чувстват независими.
Прекомерната емпатия вреди сериозно на продуктивността им по време на работа. Те чувстват, че никой не разбира техния алтруизъм и нуждата им да подкрепят и помагат на другите.
И накрая, често виждате как от състояние на прекомерна съпричастност те влизат в състояние на яростно негодувание. Заради големите разочарования, които търпят, те в крайна сметка се изолират, потопени в ярост и отчаяние.
Какво можете да направите, ако откривате в поведението си признаци на патологична емпатия?
Както вече посочихме, всяко поведение, което създава проблеми в отношенията ни с околните, което причинява страдание и ни пречи да функционираме нормално и да водим спокоен живот, се нуждае от диагноза и терапия.
Препоръчително е всеки, който разпознава в поведението си признаци на патологична емпатия, да потърси професионална помощ.
Независимо дали сте свръхсъпричастни или сте просто свръхчувствителни, винаги е добра идея да научите техники, които могат да ви помогнат да поставяте граници, да имате по-голям контрол над собствените си мисли, да се грижите по-добре за собствените си нужди.
Не забравяйте, че прекомерната съпричастност не просто ви разстройва, тя ви изолира от останалия свят.
Център за Психология и Психотерапия – гр. София
източник: https://chetilishte.com/