Волевият контрол на мускулите сфинктери и детрусори, при правилното развитие и възпитание на децата, за създаване на навици за чистота, установява: за дневното задържане около 1-1 1/2г, за нощното от 2 до 3 години.
Когато детето продължава да се „изпуска“ и след 3,4 години и няма данни за каквото и да било увреждане на отделителната система, състоянието се определя като първична енуреза.
Тя може да е само нощна, само през деня или комбинирана. Ако детето е имало период от време, през който се е справяло добре с контрола на микцията, и внезапно започне отново да се изпуска, това състояние се бележи като вторична енуреза.
Енурезата е често разстройство – до 10% от децата на 10 години имат все още епизодично изпускане. По-често страдат момчетата.
Първичната енуреза е много по-често срещана от вторичната. Произхода и причините за този проблем все още не са напълно изяснени. Теории за органичния произход си съперничат с теории, които поставят на преден план психогенни моменти. Изследва се обемът и тонусът на пикочния мехур, разпределението в отделянето на урината в денонощието, често се съобщава за рефлукс при изследване на пикочните пътища. Търсят се и особености в съня /прекалено дълбок, при което не се усеща дразненето от пълния мехур/. Намираните промени се отнасят за част от случаите, но не за всички. Привържениците на теорията за заучаването приемат, че неправилният подход на родителите не е спомогнал за създаването на условния рефлекс на събуждане при дразнене на мехура през този период от развитието, който е бил най-благоприятен за усвояването му. Родителите са злоупотребявали или с прекалена строгост и наказания, или с прекалена толерантност.
При вторичната енуреза по-често може да се мисли за регрес в поведението по емоционални причини – психотравма от раждането на второ дете в семейството, агресивност на злоупотребяващ с алкохол например, раздяла на партньорите и др. Всичко това не отменя необходимостта от пълно изследване за отхвърляне на соматични причини.
Енурезата е крайно неприятно разстройство и за децата, и за близките им. Ако продължи в училищна възраст, се появява тревожност и срам да не се разкрие проявата. Детето преживява и редица фрустрации – например не може да отиде на летен лагер или на екскурзия със съучениците си. Измъчените от грижите за чистотата майки понякога стават нетолерантни и реагират невротично, а по-малките братя и сестри /ако има такива/, не пропускат да изтъкнат превъзходството си в това отношение. По този начин детето с енуреза търпи множество вторични психотравми.
Лечение:
Препоръчваните режими включват:
- често уриниране през деня, за да се отделя по-голямо количество в будно състояние
- създаване на условен рефлекс със специално приспособление, което буди детето със звук
- поемане на солена храна вечер
- ограничаване на течностите след 19 часа
- награди при „суха нощ“ и пр.
Понякога се прилагат и медикаментозни средства, които повишават тонуса на сфинктерите и правят нощният сън по-повърхностен. Препоръчва се провеждане на консултация с психолог и провеждането на психотерапевтични сеанси.
С възрастта при по-голяма част разстройството преминава и рефлексът се овладява. До 16-17 годишна възраст повече от 90% са вече оздравяли.
Енкопреза – Волевият контрол над дефекацията се изгражда по-рано до 2 – 2 1/2 години. Ако това не стане и няма данни за някое органично нарушение или неврологично заболяване, говорим за енкопреза. Тя също е първична и вторична, като втората е по-честа и започва към 7-8 годишна възраст. Отново момчетата са по-чести носители на разстройството. Обикновено се открива значима психотравма в семейството. Изпускането става денем, най-често по-малко. Децата крият своето действие, но родителите обикновено бързо ги откриват. Освен режим на дефикацията се налага и психотерапия на вторичните емоционални разстройства и терапия в семейството.
Център за Психология и Психотерапия