През живота си всеки от нас влиза в контакт с хиляди хора. С някои от тях се разбираме веднага. Разговорите ни протичат без усилие и ни внушават чувството, че връзката е по-силна от думите. Знаем какво ще каже другият дори преди да го е казал. Когато сме със стари приятели, често имаме усещането, че времето няма значение и въпреки, че не сме се виждали с месеци или години, чувството ни за близост започва там, където е свършило. Често се сблъскваме и с обратната ситуация. Насилваме се да общуваме с хора, с които се чувстваме некомфортно. Въпреки усилията ни разговорите са мъчителни и повърхностни. Не само, че е трудно да разберем мислите им, но те изобщо ни се струват чужди. Разбира се, и нашите разбирания остават също толкова непонятни за тях. Какво да правим в такива ситуации, особено когато проблемите идват от важни за нас хора, като членове на семейството, колеги или работодатели? В повечето случаи конфликтът е резултат от различните ни схващания за живота. Нашето предизвикателство е да преодолеем тези бариери на мисълта, така че взаимно да се разбираме. Първата стъпка в този процес е слушането.
Слушането – повечето експерти в областта на комуникацията наблягат върху силата на внимателното слушане. Твърде често в разговора се концентрираме не върху това, което другият казва, а върху това, което ще отговорим. Понякога прекъсваме другия, преди той да е довършил мисълта си. За да се справим с трудностите в общуването, трябва да надхвърлим повърхностните си опити да разбираме. Нужно е да слушаме внимателно за намеци, които ни показват значението на думите. Ако слушаме внимателно някого, ще чуем определени думи и фрази, които описват начина, по който той възприема света. Освен това той остава с чувството, че се е аргументирал добре и ние го разбираме. Това му помага да осъзнае по-добре кой е и в какво вярва. Слушането е ключът към добрата комуникация. То ви дава възможност пълно да изследвате вътрешния свят на човека, с когото общувате.
Различните гледни точки – макар да сме склонни да приемем, че хората от една култура си приличат помежду си, всеки от нас има своите възгледи и убеждения за живота. Те се формират през всичките години, като се започне от детството и се продължи през целия ни живот. Всяко преживяване допълва ценностната ни система. Например този, който е отраснал в стабилно семейство, гледа на света по различен начин от онзи, чието детство е минало по сиропиталища. По същата логика човек, преживял стреса от едно хронично заболяване, ще оценява живота по-различно от онзи, който никога не е боледувал. Понякога различията между нас са потресаващи. Случвало ли ви се е да разговаряте с някого и да мислите, че ви разбира, когато изведнъж осъзнаете, че той няма представа какво му говорите? Или пък събеседникът ви се разстройва без видима причина? Може би сте казали нещо, което той не може да възприеме. Или думите ви са прозвучали грубо и са предизвикали защитна реакция. Твърде вероятно е неуспехът в общуването да се дължи на факта, че другият човек е придал различно значение на това, което сте вложили в някоя дума или фраза. Това се случва по-често, отколкото предполагаме.
Никъде другаде различията ни не са толкова явни, както в разговорите между мъжете и жените. В своята книга „Мъжете са от Марс, жените от Венера“ Джон Грей подчертава, че мъжете и жените имат различни виждания за взаимоотношенията и живота. Тези различия често водят към разгорещени спорове, особено когато се отнася до родителско взаимоотношение, разпределянето на парите или дори в романтичните връзки. Жената вярва, че връзката и любовта изискват тя и партньорът й да прекарват известно време в разговори. Мъжът смята, че за връзката и любовта е достатъчен фактът, че са заедно. След като прекарат една нощ в гледане на телевизия, жената може да каже: „Никога не правим нищо заедно“. Мъжът ще се озадачи на думите й. Според неговия модел за света те цялата вечер са правили нещо заедно. Отговорът му би могъл да бъде: „Как можеш да кажеш такова нещо? Цяла нощ сме заедно“. Ако не са внимателни разговорът бързо ще премине в нападки и защита. Мъжът ще си мисли: “ С нищо не мога да я направя щастлива“. А жената ще си каже: „Той просто не ме разбира.“ Различните перспективи идват от различните разбирания на това какво означава „да сме заедно“. Ако искат да изгладят конфликта си, за двамата ще е полезно да осъзнаят, че имат различни виждания за интимността. Ако мъжът бе слушал по-внимателно и бе разбрал какво има предвид жената, той би разбрал по-добре желанието й. По същия начин ако жената познаваше мъжката дефиниция на думата „заедно“, би могла да разбере защо не са прекарали много време в разговори. Когато усетим, че заемаме отбранителна позиция, трябва да помолим другия да поясни какво има предвид с думите си. Може да разберем, че сме изтълкували погрешно значението им. Освен това проверете дали ви разбират, като попитате: „Знаеш ли какво имам предвид?“ или „Логично ли ти изглежда това?“ Когато се опитвате да съобщите нещо важно, трява да накарате незабележимо слушателя ви да повтори казаното от вас. Така ще можете да определите какво всъщност е чул той.
Не забравяйте езика на тялото. Когато видите изражението на лицето или кимването с глава, ще познаете дали са ви разбрали или не.
Център за Психология и Психотерапия